[1] Тогава цялото общество надигна глас; народът викаше и плачеше през цялата нощ.
[2] Всички израилтяни роптаеха против Мойсей и Аарон и целият народ им казваше: „Да бяхме измрели в египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!
[3] И защо Господ ни води в тази страна, за да паднем от меч и жените и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?“
[4] И си казаха един на друг: „Да си изберем предводител и да се върнем в Египет.“
[5] Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на Израил.
[6] А Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, които бяха сред онези, които огледаха страната, раздраха дрехите си
[7] и казаха пред цялото събрание на израилтяните: „Страната, през която минахме, за да я огледаме, наистина е много добра.
[8] Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тази страна и ще ни я даде – страна, където текат мляко и мед.
[9] Само недейте въстава против Господа и не се бойте от народа на тази страна, защото те ще станат плячка за нас. Те нямат защитник, а с нас е Господ; не се бойте от тях.“
[10] Но цялото събрание извика: „Да ги избием с камъни!“ Тогава се яви славата на Господа над скинията на събранието пред целия Израил.
[11] И Господ каза на Мойсей: „Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярва въпреки всички знамения, които Аз извърших пред него?
[12] Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а от тебе ще направя народ, по-многоброен и по-силен от тях.“
[13] Но Мойсей отговори на Господа: „За това ще чуят египтяните, понеже Ти със силата Си изведе този народ от страната им,
[14] и ще го кажат на жителите на тази страна; а те също са чули, че Ти, Господи, им се явяваш лице в лице, когато Твоят облак стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.
[15] И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще кажат:
[16] „Понеже Господ не можа да въведе този народ в страната, която им бе обещал с клетва, затова ги погуби в пустинята.“
[17] И тъй, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил:
[18] „Господ е дълготърпелив и проявява голяма милост; Той прощава беззаконията и престъпленията, но не оставя без наказание; за беззаконието на бащите наказва децата до трето и четвърто поколение.“
[19] Прости греха на този народ поради голямата Си милост, както си прощавал на този народ от Египет дотук.“
[20] И Господ каза: „Прощавам им поради молбата ти.
[21] Но се заклевам, че целият свят ще се изпълни със славата на Господа!
[22] Всички, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не послушаха гласа Ми,
[23] няма да видят страната, която с клетва съм обещал на предците им; никой от онези, които Ме презряха, няма да я види.
[24] Но понеже Моят служител Халев беше изпълнен с друг дух и Ме следваше във всичко, Аз ще го въведа в страната, в която той влезе, и неговото потомство ще я наследи.
[25] Сега, докато амаликитци и хананейци живеят в долината, утре се върнете и навлезте в пустинята при Червено море.“
[26] И Господ каза още на Мойсей и Аарон:
[27] „Докога този зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота, който вдигат против Мене израилтяните.
[28] Кажи им: „Кълна се, казва Господ, ще постъпя с вас така, както вие говорехте пред Мене!
[29] В тази пустиня ще паднат телата ви, както всички сте преброени, всички, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене.
[30] Никога няма да влезете в страната, в която дадох клетва да ви заселя, освен Халев, Йефониевия син, и Иисус, Навиновия син.
[31] Но децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка, тях ще въведа; и те ще познаят страната, която вие презряхте.
[32] А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.
[33] И децата ви ще се скитат в пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашето блудство, докато телата ви не погинат в пустинята.
[34] Според броя на тези четиридесет дена, през които вие огледахте страната, ще теглите за греховете си четиридесет години – година за ден, за да узнаете какво значи да се отвърна от вас.
[35] Аз, Господ, казвам: наистина така ще постъпя с целия този зъл народ, който се е опълчил против Мене; в тази пустиня ще намерят гибелта си и в нея ще измрат.“
[36] И онези, които Мойсей бе изпратил да огледат страната, и като се върнаха, разпространяваха ужасни слухове за тази страна и настройваха против него цялото общество,
[37] умряха, поразени от Господа заради тези ужасни слухове за страната.
[38] Само Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, останаха живи от мъжете, които бяха ходили да огледат страната.
[39] Когато Мойсей изрече тези думи пред всички израилтяни, голяма скръб обзе народа.
[40] И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината и казаха: „Ето ние ще отидем на мястото, което Господ ни е обещал, понеже съгрешихме.“
[41] А Мойсей рече: „Защо престъпвате заповедта на Господа? Няма да успеете!
[42] Не вървете напред, защото Господ не е сред вас, за да ви брани от враговете ви.
[43] Там пред вас са амаликитците и хананейците и ще паднете от меч; вие отстъпихте от Господа, затова Господ няма да бъде с вас.“
[44] И те, в упорството си, се изкачиха навръх планината; но нито ковчегът на завета Господен, нито Мойсей се отделиха от стана.
[45] Тогава амаликитците и хананейците, които живееха на онази планина, слязоха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хорма.