[1] И Господ каза още на Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон:
[2] „Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от дяловете си за владеене градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасища около градовете им.
[3] Те ще живеят в градовете, а пасищата ще бъдат за добитъка им и за всякакви стада животни, които притежават.
[4] Пасищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакътя от средата на града във всяка посока.
[5] Измерете извън града две хиляди лакътя източна граница, две хиляди лакътя южна граница, две хиляди лакътя западна граница и две хиляди лакътя северна граница, като в средата бъде градът; такива да бъдат пасищата около градовете им.
[6] Между градовете, които ще дадете на левитите, да има шест града, определени като убежище на извършили убийство; и освен това трябва да им дадете още четиридесет и два града.
[7] Всички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града заедно с пасищата около тях.
[8] И когато давате градовете от дяловете на израилтяните, от племето, което има много, давайте много, а от племето, което има малко, давайте малко; всяко племе да даде от своите градове на левитите според своя дял, който ще наследи.“
[9] И Господ каза на Мойсей:
[10] „Нареди на израилтяните: „Когато минете през Йордан в ханаанската страна,
[11] определете си градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който е убил човек без умисъл.
[12] Тези градове да ви бъдат убежище от сродник, който иска да отмъсти, така че убиецът да не бъде погубен, преди да се яви на съд пред обществото.
[13] А градовете, които ще дадете за убежище, трябва да са шест:
[14] три града дайте отсам Йордан и три града дайте в ханаанската страна; те трябва да бъдат градове за убежище.
[15] Тези шест града да бъдат убежище за израилтяните, за чужденеца и за преселника, за да забягва в тях всеки, който е убил човек без умисъл.
[16] Ако някой удари някого с нещо от желязо и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.
[17] Ако държи в ръката камък, който може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.
[18] Или ако държи в ръка нещо от дърво, което може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.
[19] Сродникът, който иска да отмъсти, може сам да умъртви убиеца; щом го срещне, може да го умъртви.
[20] Ако някой блъсне от омраза някого или хвърли с умисъл нещо върху него и онзи умре,
[21] или от омраза го удари с ръка и онзи умре, тогава този, който е ударил, да бъде умъртвен; той е убиец. Сродникът, който иска да отмъсти, може да умъртви убиеца; щом го срещне.
[22] Но ако неволно го блъсне, без да изпитва омраза, или хвърли върху него нещо без умисъл,
[23] или без да види, събори върху него камък, който може да причини смърт, и онзи умре, макар и да не е бил враждебен към него и не е искал да му стори зло,
[24] тогава нека обществото да реши делото между убиеца и сродника, който иска да отмъсти според тези наредби;
[25] обществото трябва да спаси убиеца от сродника, който иска да отмъсти, и обществото трябва да го върне в града, където е потърсил убежище; и той трябва да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със свещен елей.
[26] Но ако убиецът излезе извън пределите на града, който му е станал убежище,
[27] и сродникът, който иска да отмъсти, го намери извън пределите на този град, тогава той може да умъртви убиеца, без да носи вина за пролята кръв;
[28] защото убиецът трябва да живее в града, който му е станал убежище, до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в своите владения.
[29] Това трябва да ви бъде законна наредба за всичките ви поколения, където и да живеете.
[30] Ако някой убие човек, убиецът да бъде умъртвен според думите на свидетели; но само един свидетел не е достатъчен, за да бъде някой осъден на смърт.
[31] Не вземайте откуп за живота на убиеца, който е заслужил смъртно наказание; той трябва да бъде предаден на смърт.
[32] Не вземайте откуп и за онзи, който е забегнал в град, определен за убежище, за да може той да се върне и живее в страната си преди смъртта на първосвещеника.
[33] Не осквернявайте земята, на която живеете, защото кръвта осквернява земята; земя, върху която е пролята кръв, може да се очисти само с кръвта на онзи, който я е пролял.
[34] Не осквернявайте земята, на която живеете и която Аз обичам; защото Аз, Господ, живея сред израилтяните“.“