[1] Царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг, като чу, че израилтяните идват по пътя за Атарим, влезе в бой с Израил и взе пленници от тях.
[2] Тогава Израил даде обет на Господа с думите: „Ако предадеш този народ в ръцете ни, ние ще разорим техните градове.“
[3] Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги подложиха на разорение заедно с градовете им. Затова мястото беше наречено Хорма.
[4] Но когато тръгнаха от планината Ор към Червено море, за да заобиколят едомската страна, народът изгуби търпение по пътя
[5] и заговори против Бога и против Мойсей: „Защо ни изведохте от Египет, за да измрем в пустинята? Тук няма нито хляб, нито вода, стана ни противно от тази лоша храна.“
[6] Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха хората и мнозина израилтяни измряха.
[7] Тогава народът дойде при Мойсей и каза: „Сторихме грях затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да ни избави от змиите.“ И Мойсей се помоли за народа.
[8] И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“
[9] И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.
[10] След това израилтяните тръгнаха на път и се разположиха на стан в Овот.
[11] А като се вдигнаха от Овот, достигнаха до Е-Аварим, в пустинята, която е на изток от Моав.
[12] Оттам тръгнаха и се спряха в долината Заред.
[13] Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците.
[14] Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон:
[15] „Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“
[16] А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“
[17] Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте
[18] кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана,
[19] от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот,
[20] от Вамот – за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.
[21] Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат:
[22] „Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“
[23] Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил.
[24] Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена.
[25] Израил завладя всички тези градове и се засели във всички градове на аморейците – в Есевон и в останалите, които бяха под неговата власт;
[26] защото Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който бе воювал с предишния моавски цар и бе отнел от ръцете му цялата му земя до Арнон.
[27] Затова певците казват: „Елате в Есевон. Нека се съгради и укрепи Сихоновият град;
[28] защото огън излезе от Есевон, пламък от Сихоновия град и изгори Ар-Моав и онези, които владеят Арнонските височини.
[29] Горко ти, Моаве! Погина ти, Амосов народ! Предаде синовете си на бягство и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар.
[30] Поразихме ги със стрелите си, Есевон е сразен чак до Дивон, оставихме пустош до Нова, близо до Медева.“
[31] Така Израил се засели в страната на аморейците.
[32] После Мойсей изпрати хора да огледат Язер; и като превзеха подвластните му села, прогониха аморейците, които бяха в тях.
[33] Тогава се обърнаха и тръгнаха по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе срещу тях, той и целият му народ, на битка при Едреи.
[34] И Господ каза на Мойсей: „Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и страната му; ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“
[35] И те поразиха него, синовете му и целия му народ, така че никой от тях не остана жив; и завладяха страната му.