[1] Господ отправи слово към мене:
[2] „Сине човешки, изречи пророчество против пастирите на Израил, пророчествай и им кажи: „Така казва Господ Бог на пастирите: „Горко на Израилевите пастири, които сами себе си пасат! Не трябва ли пастирите да пасат стадото?
[3] Вие ядяхте тлъстина и се обличахте с вълна, колехте угоени овци, но не пасяхте стадото.
[4] Не подкрепяхте слабите, не лекувахте болната, не превързвахте ранената, не връщахте заблудилата се и не търсихте загубената, а властвахте над тях с насилие и жестокост.
[5] И те се разпръснаха без пастир и станаха храна на всички полски зверове, и се разпиляха.
[6] Моите овце се скитаха по всички планини и по всеки висок хълм. Моите овце се разпръснаха по цялата земя и никой не питаше за тях, никой не ги търсеше.
[7] Затова, пастири, чуйте словото на Господа.
[8] Жив съм Аз – казва Господ. Понеже Моето стадо беше разграбено, защото нямаше пастир, овцете ми станаха плячка на всички полски зверове и Моите пастири не се грижеха за тях, но сами себе си пасяха и не пасяха Моите овце.
[9] Затова, пастири, чуйте словото на Господа.
[10] Така казва Господ Бог: Аз съм против пастирите и ще им потърся сметка за Своето стадо. Ще поставя край на тяхната грижа за стадото и пастирите няма повече сами себе си да пасат; ще избавя овцете Ми от устата им, за да не им служат за храна“.“
[11] Защото така казва Господ Бог: „Ето Аз сам ще потърся овцете Си и ще ги проверя.
[12] Както пастирът проверява стадото си, когато се намира сред разпръснатите си овце, Аз ще прегледам овцете си и ще ги изведа от всички места, където са се разпилели в облачен и мрачен ден.
[13] Ще ги изведа измежду народите, ще ги събера от страните и ще ги доведа в земята им. И ще ги паса по Израилевите планини край потоците и по всички обитаеми места на страната.
[14] Ще ги паса на добро място за паша, пасбището им ще бъде по високите Израилеви хълмове. Там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тучно пасбище върху Израилевите планини.
[15] Аз ще паса Своите овце и Аз ще им дам покой – казва Господ Бог.
[16] Изгубената ще намеря и прокудената ще докарам, ранената ще превържа, немощната ще подкрепя, а затлъстялата и непокорната ще изтребя. Ще ги паса справедливо.
[17] А вас, овце Мои, така говори Господ Бог, ето ще ви съдя поотделно – овца, овен и козел.
[18] Малко ли ви е, че пасете на най-добро пасбище, а тъпчете останалото от пашата с вашите крака или че пиете чиста вода, а останалото размътвате с краката си,
[19] така че овцете Ми трябва да пасат смачканото от краката ви и да пият размътената от краката ви вода?“
[20] Затова така им казва Господ Бог: „Ето Аз сам ще съдя между затлъстелите овце и мършавите.
[21] Понеже вие блъскате с хълбока си и с рамо и бодете с рогата си всички слаби, докато ги изтласкате навън,
[22] Аз ще избавя Своите овце, за да не бъдат повече плячка и ще отсъдя между овца и овца.
[23] Тогава ще поставя над тях един пастир, Своя служител Давид, който ще ги пасе и ще им бъде пастир,
[24] и Аз, Господ, ще бъда техният Бог, а служителят Ми Давид – княз сред тях; Аз, Господ, казах това.
[25] Ще сключа с тях завет за мир, ще изтребя злите зверове от страната, за да могат моите овце да живеят безопасно по пустите места и да спят в горите.
[26] Ще дам благословение на тях и на всички страни около Своя хълм. Ще пращам дъжд навреме – дъждове на благословение ще бъдат те.
[27] Полските дървета ще дават своя плод и земята ще дава произведеното. Така те ще живеят безопасно на своята земя и ще разберат, че Аз съм Господ, когато счупя прътите на ярема им и ги освободя от ръцете на поробителите им.
[28] Те вече няма да бъдат плячка за народите и полските зверове няма да ги ядат, а ще живеят безопасно и никой няма да ги застрашава.
[29] Аз ще направя за тях славно насаждение, за да не умират повече от глад в страната и да не понасят повече подигравките на народите.
[30] Те ще знаят, че Аз, техният Бог, съм с тях и те, Израилевият дом, са Мой народ – казва Господ Бог.
[31] А вие, Мои овце на пасбището ми, сте хора, а Аз съм вашият Бог“ – казва Господ Бог.