[1] И Той ми каза: „Сине човешки, изправи се на краката си и Аз ще говоря с тебе.“
[2] И Духът влезе в мене, когато ми говореше, и ме постави на крака. И се вслушах в това, което ми говореше.
[3] И Той ми каза: „Сине човешки, изпращам те при Израилевите синове, при непокорен народ, който възнегодува против Мене. Те и предците им съгрешават срещу Мене до ден днешен.
[4] И тези синове, при които те изпращам, са упорити и коравосърдечни. И ти ще им кажеш: „Така говори Господ Бог.“
[5] И те независимо дали те слушат или се въздържат, защото са размирен дом, ще узнаят, че е имало пророк между тях.
[6] А ти, сине човешки, не се страхувай от тях, нито се бой от техните думи, защото тръни и бодили са с тебе и ти седиш върху скорпиони. Не се страхувай от техните думи и не се плаши от тяхното лице, защото са размирен дом.
[7] И се обърни към тях с Моите думи – независимо дали слушат, или се въздържат, – защото те са размирни.
[8] А ти, сине човешки, чуй какво ще ти говоря: не бъди размирен като този размирен дом. Отвори устата си и изяж, което ще ти дам!“
[9] Тогава погледнах и ето ръка, протегната към мен, и в нея изписан свитък.
[10] И Той го разви пред мене. И беше изписан отвътре и отвън. И в него беше написано: „плачове, стенание и ридание“.