[1] „А ти плачи за Израилевите князе
[2] и кажи: „Каква беше майка ти? Лъвица! Сред лъвовете тя лежеше, сред младите лъвове тя отгледа малките си.
[3] И отгледа едно от малките си и то стана лъв. И се научи да разкъсва плячката си, поглъщаше хора.
[4] И народите чуха за него. Той беше хванат в тяхната яма и го влачиха с куки до египетската земя.
[5] И когато тя видя, че чакането ѝ беше напразно и надеждата ѝ пропадна, взе друго от малките си и го направи млад лъв.
[6] И той ходеше сред лъвовете. Стана млад лъв. Научи се да разкъсва плячката си, поглъщаше хора.
[7] Насилваше вдовиците си и разоряваше градовете им. Страната и всичките ѝ обитатели се ужасяваха от силата на неговия рев.
[8] Тогава народите от околните провинции се надигнаха срещу него. Те разпростряха мрежите си върху него. Той беше хванат в техния капан.
[9] С куки го напъхаха в ярем и го отведоха при вавилонския цар. Поставиха го в клетка, така че да не се чува повече неговият глас по Израилевите планини.
[10] Твоята майка беше като лоза, пълна с филизи, защото беше посадена при вода. Тя беше плодовита и богата поради изобилните води.
[11] Яките ѝ клони приличаха на скиптри на владетели. Тя се извиси високо до облаците и стана видима поради височината си и изобилието си от клони.
[12] Но тя беше изтръгната с гняв; беше повалена долу на земята. Източният вятър изсуши плодовете ѝ; те бяха откъснати и изсъхнаха. А силните ѝ пръчки ги погълна огън.
[13] И сега тя е посадена в пустинята на суха и жадна земя.
[14] И огън излезе от клона на нейните филизи. Той погълна плода ѝ. И нито як клон, нито владетелски скиптър остана на нея. Това е плачевна песен. И стана плачевна песен“.“