[1] Тогава погледнах и ето отгоре на свода, който беше над главите на херувимите, над тях се виждаше нещо като сапфирен камък, като подобие на престол.
[2] Тогава Бог се обърна към мъжа, облечен в ленената дреха, и каза: „Влез между колелата под херувимите и напълни шепите си с горящи въглени измежду херувимите, и ги рапръсни над града!“ И пред очите ми той влезе.
[3] А херувимите стояха от дясната страна на храма, когато мъжът влезе, и облак изпълни вътрешния двор.
[4] Тогава славата на Господа се издигна нагоре над херувима и се премести над прага на дома. И домът се изпълни с облак, а дворът – с блясъка от Господнята слава.
[5] И шумът от крилата на херувимите се чуваше чак до външния двор – като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.
[6] И Той заповяда на мъжа, облечен в ленената дреха: „Вземи огън измежду колелата, измежду херувимите“, и той влезе и застана отстрани до едно от колелата.
[7] И един херувим простря ръката си измежду херувимите към огъня, който беше между херувимите. Той вдигна огън и го постави в шепите на облечения в ленената дреха, а той го взе и излезе.
[8] И под крилата на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка.
[9] И като гледах, забелязах, че отстрани на херувимите имаше четири колела – по едно колело до всеки херувим. И видът на колелата беше като блясък на скъпоценен камък.
[10] И всички четири бяха еднакви на външен вид, като че ли едно колело беше изобразено в друго.
[11] Когато вървяха, те се движеха на четирите си страни, без да променят посоката. Защото към която и посока да беше обърнато лицето им, следваха я, без да се отклоняват, когато се движат.
[12] И целите им тела, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи.
[13] За тези колела чувах, че се наричат „вихър“.
[14] И всяко имаше четири лица: първото беше лице на херувим, второто – лице на човек, третото – лице на лъв, и четвъртото – лице на орел.
[15] Тогава херувимите се издигнаха. Те бяха същите живи същества, които видях при река Ховар.
[16] И когато херувимите вървяха, до тях вървяха и колелата. И когато херувимите разперваха крилата си, за да се издигнат от земята, дори колелата не се отклоняваха от мястото си до тях.
[17] Когато стояха, стояха и те; и когато се издигаха, издигаха се с тях, защото духът на живите същества беше у тях.
[18] Тогава Господнята слава се отдръпна от прага на храма и спря над херувимите.
[19] И херувимите разпериха крилата си и се издигнаха от земята пред очите ми, когато тръгваха, и колелата бяха непосредствено до тях. И застанаха при входа на източната порта на Господния храм и славата на Израилевия Бог се носеше над тях.
[20] Това бяха живите същества, които видях в подножието на Израилевия Бог при река Ховар. Тогава забелязах, че това бяха херувими.
[21] И всеки имаше четири лица и четири крила, и под крилата им – нещо като човешки ръце.
[22] А видът на лицата им по външност беше подобен на онези, които видях при река Ховар. Всяко се движеше направо.