[1] След това Той ми каза: „Сине човешки, изяж това, което намираш. Изяж този свитък и иди, говори на Израилевия род!“
[2] Тогава отворих устата си и Той ми даде да изям този свитък.
[3] И ми каза: „Сине човешки, нахрани стомаха си и напълни корема си с този свитък, който Аз ти давам!“ И го изядох, и в устата ми той беше сладък като мед.
[4] Тогава Той ми каза: „Сине човешки, иди, влез в Израилевия дом и се обърни към него с Моите думи!
[5] Защото не си изпратен при народ с неразбираема реч и труден език, а в Израилевия дом;
[6] не при много народи с неразбираема реч и труден език, чиито думи не можеш да разбереш. Ако бях те изпратил при тях, те биха те послушали.
[7] Но Израилевият род няма да иска да те слуша, тъй като те не искат да Ме чуят, понеже целият Израилев дом е твърдоглав и с упорито сърце.
[8] Ето направих твоето лице твърдо като техните и твоето чело твърдо като тяхното.
[9] Като диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти. Не се страхувай от тях, не се плаши от тяхното лице, защото те са размирен род.“
[10] И ми каза: „Сине човешки, всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми в сърцето си и чуй с ушите си!
[11] Иди и посети откараните в плен, синовете на своя народ, и им говори. Кажи им: „Така казва Господ Бог“ – независимо дали те слушат, или се въздържат.“
[12] Тогава Духът ме повдигна и чух зад себе си силен гръмовен глас: „Благословена е славата на Господа от Неговото място!“,
[13] и шума от крилата на живите същества, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях, и силен гръмовен глас.
[14] Тогава Духът ме повдигна и ме отнесе. И вървях огорчен със силно разтревожен дух. И ръката на Господа тежеше върху мене.
[15] И дойдох при откараните в плен в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и останах там, където те живееха, и бях при тях седем дни като замаян.
[16] А в края на седемте дена Господ отправи слово към мене:
[17] „Сине човешки, поставих те страж над Израилевия дом. И когато слушаш слово от Моята уста, трябва да ги предупреждаваш за Мене.
[18] Ако кажа на беззаконника „Непременно ще умреш!“, а ти не го предупредиш и не говориш за неговия беззаконен път, така че да спаси живота си, този беззаконник ще умре поради вината си, а тебе ще държа отговорен за неговата смърт.
[19] Но ако ти предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре поради беззаконието си, а ти ще спасиш живота си.
[20] И ако праведник отстъпи от правдата си и извърши неправда, и Аз поставя пред него препънка, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре поради своя грях и няма да му се спомнят праведните му дела, които е извършил, а тебе ще държа отговорен за смъртта му.
[21] Но ако ти го предупредиш, така че праведникът да не съгреши, и той не съгреши, праведникът ще бъде жив, защото е взел под внимание предупреждението, и ти ще спасиш живота си.“
[22] Ръката на Господа беше там върху мене и Той ми каза: „Стани, излез на полето и там ще говоря с тебе!“
[23] Тогава станах и излязох на полето. И ето там стоеше славата на Господа като славата, която бях видял при река Ховар, и паднах по очи.
[24] И Духът влезе в мене и ме изправи на крака, и Той говори с мене и ми каза: „Върви, затвори се в дома си.
[25] А ти, сине човешки, ще сложат въжета върху тебе и ще те вържат с тях, и няма да можеш да излизаш посред хората.
[26] И ще направя да залепне езикът ти към твоето небце и ти ще онемееш. И няма да ги осъждаш, защото те са размирен дом.
[27] Но когато говоря с тебе, ще отворя устата ти и ще им казваш: „Така казва Господ Бог: „Който иска да слуша, нека слуша; и който се въздържа – да се въздържа“, защото те са размирен род.“