[1] След това Господ отправи слово към мене на десетия ден от десетия месец на деветата година:
[2] „Сине човешки, запиши си датата, точно този ден – вавилонският цар обсади Йерусалим точно на този ден, –
[3] и състави притча относно размирния дом. Кажи им: „Така казва Господ Бог: „Постави котел, постави го. След това налей вода в него.
[4] Събери в него парчетата месо, всяко добро парче, бут и плешка. Напълни го с най-хубавите парчета.
[5] Вземи най-доброто от стадото. И дори натрупай дърва под него. Нека бързо кипнат и дори нека заврат парчетата в него“.
[6] Затова така рече Господ Бог: „Горко на кървавия град, котела, в който има ръжда, чиято ръжда не изчезва от него! Парче по парче я махни от него. Не много е останало върху него.
[7] Защото кръвта ѝ е сред нея. Тя го постави на гола скала. Не го изля на земята, за да го покрие с прах.
[8] За да се предизвика гняв, за да се отмъсти, поставих кръвта ѝ на гола скала, така че да не бъде покрита.“
[9] Затова Господ Бог казва така: „Горко на кървавия град!“ Аз дори ще направя огромна клада.
[10] Натрупай дърва. Запали огъня. Свари месото напълно, излей бульона. Нека костите се овъглят.
[11] Тогава го остави празен върху въглените, така че да се нагорещи и медта му да се нажежи, и неговата нечистота да се разтопи в него, да изчезне ръждата му.
[12] Изтощи се от усилията, но голямата му ръжда не се премахва от него. В огъня е с ръждата си.
[13] Поради твоята развратна нечистота – защото се опитах да те очистя, но ти не се очисти от своята нечистота – и никога няма да се очистиш отново, докато не удовлетворя Своята ярост против тебе.
[14] Аз съм Господ, Аз казах. Наближава и Аз ще я изпълня! Няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да проявя състрадание. Според твоите постъпки и според твоите дела ще те съдя“, казва Господ Бог.
[15] След това Господ отправи слово към мене:
[16] „Сине човешки, ето Аз ще взема от тебе радостта на твоите очи с един замах. Но ти не скърби и не плачи, сълзите ти не трябва да се леят.
[17] Охкай, оплаквай умрелите, но не извършвай жалейки. Вържи твоя тюрбан, обуй сандали на краката си, не покривай устни и не яж храна на опечалени.“
[18] Така аз говорих на народа сутринта, а вечерта моята жена почина. А на сутринта сторих така, както ми беше заповядано.
[19] Тогава народът ме попита: „Няма ли да ни кажеш какво означават за нас тези неща, които вършиш, че ти постъпваш така?“
[20] И аз им казах: „Господ отправи слово към мене с думите:
[21] „Кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Бог: „Ето Аз ще оскверня Своето светилище, гордостта на вашата сила, радостта на вашите очи и копнежа на живота ви. И вашите синове и дъщери, които оставихте след себе си, ще паднат от меч.
[22] А вие ще направите, както аз направих – няма да покривате устни и няма да ядете храна на опечалени.
[23] Тюрбаните ви ще стоят на главите ви и сандалите – на краката ви. Няма да скърбите и няма да плачете. Но ще гниете поради беззаконията си и ще стенете заедно.
[24] И Йезекиил ще бъде знак за вас. Според всичко, което той прави, ще правите и вие, когато се случи това. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ Бог“.
[25] А ти, сине човешки, в деня, когато взема от тях крепостта им, радостта на тяхната слава, тяхната гордост и веселие, радостта на очите им и вдъхновението на техния живот, синовете и дъщерите им,
[26] в онзи ден оцелелият ще дойде при тебе с вест, за да могат да чуят ушите ти.
[27] В онзи ден твоята уста ще се отвори към този, който е оцелял, и ти ще говориш и няма повече да бъдеш безмълвен. Ти ще бъдеш знамение за тях и те ще узнаят, че Аз съм Господ.“