[1] И рече Господ на Моисея, думайки:
[2] заповядай на синовете Израилеви да изпъдят вън от стана всички прокажени, и всички, които имат течение, и всички, които са се осквернили от мъртвец;
[3] и мъже и жени изпъдете, вън от стана ги изпъдете, за да не оскверняват становете си, между които Аз живея.
[4] Тъй и направиха синовете Израилеви и ги изпъдиха вън от стана: както говори Господ на Моисея, тъй и направиха синовете Израилеви.
[5] И рече Господ на Моисея, думайки:
[6] кажи на синовете Израилеви: ако мъж или жена стори какъв-годе грях против човек и чрез това извърши престъпление против Господа, и стане виновна оная душа,
[7] то нека изповядат сторения си грях и да върнат напълно онова, за което са виновни, и да прибавят към него петата му част и дадат ономува, спрямо когото са съгрешили;
[8] ако ли тоя човек няма наследник, комуто би трябвало да се върне за вината, то да посвети това Господу: нека то бъде за свещеника, освен овена за очистянето, чрез който той ще го очисти.
[9] И всеки принос от всички осветени неща на синовете Израилеви, които те донасят при свещеника, нему принадлежи;
[10] и посветеното, от кого и да е, нему принадлежи; всичко, което някой даде на свещеника, нему принадлежи.
[11] И рече Господ на Моисея, думайки:
[12] обади на синовете Израилеви и им кажи: ако някому изневери жената и наруши вярността към него,
[13] и някой преспи с нея и излее семе, и това бъде скрито от очите на мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, и против нея няма свидетел, и тя не бъде изобличена,
[14] а него обземе ревнив дух, и начене да ревнува жена си, кога тя е осквернена, или го обземе ревнив дух, и той начене да ревнува жена си, кога тя е неосквернена, –
[15] то мъжът нека доведе жена си при свещеника и да принесе за нея в жертва една десета от ефа ечемично брашно, но да го не полива с елей и да не туря ливан, защото това е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня беззаконие.
[16] А свещеникът нека я заведе и изправи пред лицето Господне;
[17] и да вземе той света вода в глинен съд и пръст от пода на скинията, и да я тури във водата.
[18] След това свещеникът да изправи жената пред лицето Господне, и да разбради главата на жената и да сложи върху ръцете ѝ приноса за спомен, – това е принос за ревнуване, а свещеникът да държи в ръка горчивата вода, що докарва проклятие.
[19] И свещеникът да я закълне и да каже на жената: ако никой не е преспал с тебе, и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, няма да ти повреди тая горчива вода, що докарва проклятие;
[20] но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой, освен мъж ти, е преспал с тебе,
[21] тогава свещеникът нека закълне жената с клетва на проклятието и нека ѝ каже: да те предаде Господ на проклятие и клетва в твоя народ, и да даде Господ, утробата ти да изсъхне, и коремът ти да се подуе;
[22] и да мине вътре в тебе тая вода, що докарва проклятие, та коремът (ти) да се подуе и утробата (ти) да изсъхне. И жената да каже: амин, амин.
[23] И свещеникът да напише тия заклевания на книга и да ги изличи в горчивата вода;
[24] и да даде на жената да изпие горчивата вода, що докарва проклятие, и да влезе в нея водата, що докарва проклятие, за нейна вреда.
[25] И да вземе свещеникът от ръцете на жената хлебния принос за ревнивост, и да издигне тоя принос пред Господа, и да го занесе при жертвеника.
[26] И свещеникът да вземе с шепа малко от хлебния принос за спомен, да го изгори на жертвеника и после да даде на жената да изпие водата;
[27] и кога я напои с водата, ако тя е нечиста и е направила престъпление спрямо мъжа си, горчивата вода, що докарва проклятие, ще влезе в нея, за нейна вреда, и коремът ѝ ще се подуе, и утробата ѝ ще изсъхне, и тая жена ще бъде проклета между народа си;
[28] ако пък жената не се е осквернила и е останала чиста, ще си остане без повреда и ще бъде оплодотворявана от семе.
[29] Това е законът за ревнуването: кога жена изневери на мъжа си и се оскверни,
[30] или кога ревнив дух обземе мъжа, и той начене да ревнува жена си, тогава нека той изправи жена си пред лицето Господне, и нека свещеникът извърши над нея всичко според тоя закон, –
[31] и мъжът ще бъде чист от грях, а жената ще понесе върху си своя грях.