[1] И рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:
[2] заповядай на синовете Израилеви да дадат на левитите от дяловете на владението си градове за живеене, и поле около градовете дайте на левитите:
[3] в градовете ще живеят те, а полето ще бъде за добитъка им, за имота им и за всички техни житейски потреби.
[4] Полето около градовете, което ще дадете на левитите, трябва да се простира от градската стена (две) хиляди лакти околовръст.
[5] И отмерете вън от града, откъм изток две хиляди лакти, откъм юг две хиляди лакти, откъм запад две хиляди лакти, откъм север две хиляди лакти, а в средата да бъде градът: такова ще им бъде полето около градовете.
[6] Между градовете, които ще дадете на левитите, (да има) шест града за убежище, дето ще позволите да забягват убийци; и освен тях дайте четирийсет и два града;
[7] всички градове, които трябва да дадете на левитите, да бъдат четирийсет и осем града, с поле около тях.
[8] И кога давате градовете от владението на синовете Израилеви, давайте от по-голямото – повече, от по-малкото – помалко; всяко коляно, според дела си, който ще получи, нека даде от своите градове на левитите.
[9] И рече Господ на Моисея, думайки:
[10] обади на синовете Израилеви и им кажи: кога минете през Иордан в Ханаанската земя,
[11] изберете си градове, които да ви бъдат градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който без умисъл е убил човек;
[12] и тия градове да ви бъдат убежище от отмъстителя (за кръв), та да не бъде погубен оня, който е извършил убийство, преди да излезе на съд пред общината.
[13] А градовете, които ще дадете, градовете за убежище, трябва да бъдат шест:
[14] три града дайте отсам Иордан и три града дайте в Ханаанската земя; те трябва да бъдат градове за убежище;
[15] тия шест града да бъдат убежище за синовете Израилеви, за пришълеца и за преселника между вас, за да забягва в тях всеки, който без умисъл е убил човек.
[16] Ако някой удари някого с желязно оръдие тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;
[17] и ако някой удари някого с камък из ръка, който може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;
[18] или ако удари с дървено оръдие из ръка, което може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;
[19] отмъстителят за кръв сам може да умъртви убиеца: щом го срещне, може сам да го умъртви;
[20] ако някой блъсне някого от омраза, или с умисъл хвърли върху него нещо тъй, че тоя умре,
[21] или от вражда го удари с ръка тъй, че тоя умре, то който е ударил, да бъде умъртвен, той е убиец; отмъстителят за кръв може да умъртви убиеца, щом го срещне.
[22] Ако ли го блъсне, без да ще, без вражда, или хвърли връх него нещо без умисъл,
[23] или, без да съгледа, изтърве отгоре му някой камък, който може да причини смърт, тъй че оня умре, но той не му е бил враг и не му е желаел зло,
[24] то общината да реши делото между убиеца и отмъстителя за кръв според тия наредби;
[25] и общината да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръв, и да го върне в града на неговото убежище, където той е забягнал, за да живее там до смъртта на великия свещеник, който е помазан със свещен елей;
[26] ако ли убиецът излезе вън от чертата на града за убежище, където е забягнал,
[27] и отмъстителят за кръв го намери вън от чертата на града на неговото убежище, и отмъстителят за кръв умъртви тоя убиец, той няма да бъде виновен за кръвнина,
[28] защото оня трябваше да живее в града на убежището си до смъртта на великия свещеник, а след смъртта на великия свещеник убиецът трябваше да се върне в земята на владението си.
[29] Това да ви бъде законна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.
[30] Ако някой убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели; но един свидетел не е достатъчен за осъждане на смърт.
[31] И не вземайте откуп за душата на убиеца, който е виновен за смърт, но го предавайте на смърт.
[32] И не вземайте откуп за забягналия в убежищен град, за да му позволите да живее в земята си, преди да умре (великият) свещеник.
[33] Не осквернявайте земята, на която (ще живеете); защото кръвта осквернява земята, и земята се не очистя от проляната върху нея кръв инак, освен с кръвта на оногова, който я е пролял.
[34] Да не осквернявате земята, на която живеете, сред която обитавам Аз; защото Аз, Господ, обитавам между синовете Израилеви.