[1] Тогава Мариам и Аарон укоряваха Моисея поради жената етиопка, която бе взел, защото той се бе оженил за етиопка, –
[2] и казаха: само на Моисея ли говори Господ? не говори ли Той и нам? И Господ чу това.
[3] А Моисей беше най-кроткият човек между всички човеци на земята.
[4] И рече Господ тутакси на Моисея, Аарона и на Мариам: излезте вие трима пред скинията на събранието. Те излязоха и тримата.
[5] И слезе Господ в облачен стълб, па застана при входа на скинията, и повика Аарона и Мариам, и те излязоха и двамата.
[6] И рече: чуйте Моите думи: ако между вас има пророк Господен, Аз му се откривам във видение, насън говоря с него;
[7] не е тъй обаче с Моя раб Моисея, той е верен в целия Ми дом:
[8] Аз говоря с него уста с уста, и явно, а не с гатанки, и той вижда образа на Господа; а вие как се не побояхте да укорявате Моя раб Моисея?
[9] И разпали се гневът на Господа против тях, и Той се оттегли.
[10] Оттегли се и облакът от скинията, и ето, Мариам биде обрината с проказа, като със сняг. Аарон погледна Мариам, и ето, тя в проказа.
[11] И рече Аарон на Моисея: господарю мой, не смятай нам за грях, дето постъпихме глупаво и съгрешихме;
[12] недей допуща да стане тя като мъртвороден младенец, чието тяло, когато той излиза из майчината си утроба, наполовина е вече изтляло.
[13] И викна Моисей към Господа, думайки: Боже, изцери я!
[14] И рече Господ на Моисея: ако баща ѝ я заплюеше в лице, тя не трябваше ли да се срамува седем дена? и тъй, нека тя бъде затворена седем дена вън от стана, а сетне нека се пак върне.
[15] И престоя Мариам затворена вън от стана седем дни, и народът не тръгна на път, докато се не върна Мариам.