[1] И каза Господ на Моисея, думайки:
[2] заповядай на синовете Израилеви и им кажи: внимавайте, щото Моите приноси, Моят хляб в жертва за Мене, за приятно Мене благоухание, да Ми се принася своевременно.
[3] И кажи им: ето жертвата, която трябва да принасяте Господу: две шилета на ден, без недостатък, за постоянно всесъжение;
[4] едното шиле принасяй заран, а другото шиле принасяй вечер;
[5] и за хлебен принос (принасяй) една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин изстискан елей;
[6] това е постоянно всесъжение, каквото бе извършено при Синай планина, за приятно благоухание, в жертва Господу;
[7] и към нея да има възлияние четвърт ин за едното шиле; на свето място извършвай с вино възлияние Господу.
[8] Другото шиле принасяй вечер, с такъв хлебен принос, както заран, и с такова също възлияние към него го принасяй в жертва, за приятно благоухание Господу.
[9] А в събота (принасяйте) две шилета без недостатък, и хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, и към него възлияние:
[10] това е съботно всесъжение за всяка събота, освен постоянното всесъжение и възлиянието му.
[11] И в новомесечията си принасяйте Господу всесъжение: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета без недостатък,
[12] и три десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на телец, и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на овен,
[13] и по една десета ефа пшенично брашно, смесено с елей, хлебен принос на всяко агне; това е всесъжение, приятно благоухание, жертва Господу;
[14] и възлиянието им трябва да бъде половин ин вино на телец, една трета ин на овен и една четвърт ин на агне; това е всесъжение за всяко новомесечие през всички месеци на годината.
[15] Принасяйте Господу и един козел в жертва за грях; него трябва да принасяте заедно с възлиянието му, освен постоянното всесъжение.
[16] В първия месец, на четиринайсетия ден от месеца, е Пасха Господня.
[17] А на петнайсетия ден от тоя месец е празник; седем дни трябва да се ядат безквасни хлябове.
[18] На първия ден (да имате) свещено събрание; никаква работа не вършете;
[19] и принасяйте жертва, всесъжение Господу: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета; те да ви бъдат без недостатък;
[20] а за хлебен принос към тях принасяйте пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки телец и две десети от ефа на овен,
[21] и по една десета ефа принасяйте на всяко едно от седемте агнета,
[22] и един козел в жертва за грях за ваше очистяне;
[23] принасяйте това, освен утринното всесъжение, което е постоянно всесъжение.
[24] Така принасяйте и във всеки един от седемте дни; това е хляб, жертва, приятно благоухание Господу; това трябва да се принася вън от постоянното всесъжение и възлиянието му.
[25] А на седмия ден трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете.
[26] И в деня на първите плодове, кога принасяте Господу нов хлебен принос във вашите седмици, трябва да имате свещено събрание; никаква работа не вършете;
[27] и принасяйте всесъжение за приятно благоухание Господу: от едрия добитък два телеца, един овен и седем шилета (без недостатък);
[28] и към тях прибавяйте хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа на всеки телец, две десети от ефа на овен,
[29] и по една десета ефа на всяко от седемте агнета,
[30] и един козел (в жертва за грях), за ваше очистяне.
[31] Принасяйте (Ми тия неща) с възлиянието им, освен постоянното всесъжение и хлебния му принос; те трябва да ви бъдат без недостатък.