[1] Един от ханаанските царе, – царят на Арад, който живееше на юг, като чу, че Израил иде по пътя откъм Атарим, встъпи в бой с израилтяните и плени неколцина от тях.
[2] Тогава даде Израил оброк Господу, като каза: ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им.
[3] Господ чу гласа на Израиля и предаде хананейци в ръцете му, и той наложи заклятие върху тях и върху градовете им и нарече това място: Хорма.
[4] От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом;
[5] и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята: тука няма нито хляб, нито вода, а на душата ни омръзна тая лоша храна.
[6] И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от (синовете) Израилеви.
[7] И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа.
[8] И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.
[9] И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив.
[10] И тръгнаха синовете Израилеви и се спряха в Овот;
[11] и тръгнаха из Овот и се спряха в Ийе-Аварим, в пустинята, срещу Моав, към изгрев-слънце.
[12] Оттам тръгнаха и се спряха в долина Заред;
[13] оттука като тръгнаха, спряха се при оная част на Арнон в пустинята, която тече вън от пределите на Аморея, понеже Арнон е граница на Моав, между Моав и Аморея.
[14] Затова е и казано в книгата за войните Господни:
[15] Вахеб е в Суфа, и потоците на Арнон в горната си част се наклоняват към Шабет-Ар и се допират до границите на Моав.
[16] Оттука (тръгнаха) към Беер; това е оня кладенец, за който Господ каза на Моисея: събери народа и ще им дам вода.
[17] Тогава Израил запя тая песен: пълни се, кладенецо!
[18] Възпявайте кладенеца, който князете изкопаха, народните вождове заедно със законодателя изровиха с жезлите си. От пустинята (тръгнаха) за Матана,
[19] от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот,
[20] от Вамот – за Гай, който е в Моавската земя, навръх планина Фасга, обърната с лице към пустинята.
[21] И проводи Израил пратеници при Сихона, аморейския цар (с мирно предложение), да му кажат:
[22] позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.
[23] Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.
[24] И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.
[25] И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;
[26] защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.
[27] Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;
[28] защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.
[29] Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.
[30] Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.
[31] И живееше Израил в Аморейската земя.
[32] И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.
[33] Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.
[34] И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
[35] И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.