[1] Тогава целият народ нададе вик и плака (цялата) оная нощ;
[2] и всички синове Израилеви роптаеха против Моисея и Аарона, и целият народ им думаше: о, да бяхме умрели в Египетската земя, или да бяхме измрели в тая пустиня!
[3] И защо Господ ни води в тая земя, за да паднем от нож? Жените ни и децата ни ще станат плячка на враговете; не е ли подобре да се върнем в Египет?
[4] И рек оха един другиму: да си изберем главатар и да се върнем в Египет.
[5] Тогава Моисей и Аарон паднаха ничк ом пред цялото събрание на Израилевите синове.
[6] И Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, измежду ония, които бяха обгледали земята, раздраха дрехите си
[7] и казаха на всички събрани синове Израилеви: земята, която изходихме, за да я обгледаме, е много, много добра.
[8] Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде – тая земя, дето тече мед и мляко;
[9] само не въставайте против Господа и не се бойте от народа на тая земя; защото той ще стане нам за храна: те нямат защита, а с нас е Господ; не се бойте от тях.
[10] И цялото събрание рече: да ги избием с камъни! Но славата Господня се яви (в облак) над скинията на събранието на всички синове Израилеви.
[11] И рече Господ на Моисея: докога ще Ме огорчава тоя народ? и докога няма да Ми вярва при всички личби, които Аз върших сред него?
[12] Ще го поразя с мор, ще го изтребя, и ще произведа от тебе (и от бащиния ти дом) народ по-многоброен и по-силен от него.
[13] Но Моисей рече Господу: ще чуят египтяни, изсред които Ти със силата Си изведе тоя народ,
[14] и ще кажат това на жителите в тая земя, понеже тия са чули, че Ти, Господи, си между тоя народ, и че Ти, Господи, им даваш да Те виждат лице с лице, и Твоят облак стои над тях, и Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб;
[15] и ако Ти изтребиш тоя народ като един човек, то народите, които са чули славата Ти, ще кажат:
[16] Господ не можа да въведе тоя народ в земята, която бе му с клетва обещал, та затова го погуби в пустинята.
[17] И тъй, нека се възвеличи силата Господня, както Ти бе казал, думайки:
[18] Господ е дълготърпелив и многомилостив (и истинен), Който прощава беззаконията и престъпленията (и греховете), и не оставя без наказание, но Който за беззаконието на бащите наказва децата до трета и четвърта рода.
[19] Прости греха на тоя народ поради голямата Си милост, както си прощавал тоя народ от Египет дотука.
[20] И рече Господ (на Моисея): прощавам според думата ти;
[21] но жив съм Аз, (и винаги живее името Ми,) и цялата земя е пълна със славата Господня:
[22] всички, които видяха славата Ми и личбите Ми, що извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не слушаха гласа Ми,
[23] няма да видят земята, която съм с клетва обещал на бащите им; (само на децата им, които са тук с Мене, които не знаят, що е добро, що е зло, на всички малолетни, които нищо не разбират, тям ще дам земята, а) всички, които Ме огорчаваха, няма да я видят;
[24] но Моя раб Халев, задето в него беше друг дух, и задето Ми беше напълно покорен, ще въведа в земята, в която той ходи, и неговото потомство ще я наследи;
[25] амаликитци и хананейци живеят в долината; затова утре се върнете и идете в пустинята към Червено море.
[26] И рече Господ на Моисея и Аарона, думайки:
[27] докога тоя зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота на синовете Израилеви, който дигат против Мене.
[28] Кажи им: жив съм Аз, казва Господ: както вие говорихте в ушите Ми, тъй ще сторя и Аз вам;
[29] в тая пустиня ще паднат телата ви, и всички вие преброени, колкото сте на брой, от двайсет години и нагоре, които роптахте против Мене,
[30] няма да влезете в земята, в която Аз с дигната ръка се клех да ви заселя, освен Халев, Иефониев син, и Иисус, Навинов син;
[31] децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка на враговете, ще въведа там, и те ще познаят земята, която вие презряхте;
[32] а вашите трупове ще паднат в тая пустиня;
[33] синовете ви пък ще се скитат в пустинята четирийсет години и ще теглят за вашето блудодейство, докато не загинат телата на всинца ви в пустинята;
[34] според броя на четирийсетте дни, през които обгледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден, та да познаете, какво значи да бъдете оставени от Мене.
[35] Аз, Господ, казвам, а тъй и ще постъпя с целия тоя зъл народ, въстанал против Мене: в тая пустиня те всички ще погинат и ще измрат.
[36] И ония, които Моисей бе пращал да обгледат земята и които, след завръщането си, подигнаха против него цялото това общество, пръскайки лоши слухове за земята,
[37] ония, които пръскаха лоши слухове за земята, умряха, поразени пред Господа;
[38] само Иисус, син Навинов, и Халев, син Иефониев, останаха живи от ония мъже, които бяха ходили да обгледват земята.
[39] Като каза Моисей тия думи пред всички синове Израилеви, народът се много натъжи.
[40] И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината, думайки: ето, ще отидем на онова място, за което Господ говори, понеже съгрешихме.
[41] Моисей рече: защо престъпвате заповедта Господня? Няма да успеете;
[42] не ходете, защото Господ не е между вас, та да ви не поразят враговете ви;
[43] защото там пред вас са амаликитци и хананейци, и ще паднете от нож, понеже отстъпихте от Господа, и Господ няма да бъде с вас.
[44] Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината; а ковчегът на завета Господен и Моисей не се отделиха от стана.
[45] Амаликитци и хананейци, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма (и те се върнаха в стана).