[1] Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.
[2] Защото, както сънища идват при много грижи, тъй и гласът на безумния се познава от многото думи.
[3] Кога даваш оброк Богу, не се бави да го изпълниш, защото Той не благоволи към глупави: каквото си обрекъл, изпълни.
[4] По-добре ти е да не обещаваш, нежели да обещаеш и да не изпълниш.
[5] Не позволявай на устата си да вкарват в грях плътта ти и не говори пред Ангела (Божий): „това е грешка“. Защо ти е да правиш така, че Бог да се разгневи на думата ти и да съсипе работата на ръцете ти?
[6] Защото в многото сънища, както и в многото думи – много суета; но ти се бой от Бога.
[7] Ако видиш в някоя област притеснение на сиромаха и нарушение на съда и на правдата, не се чуди на това: защото над високия гледа по-висок, а над тях – още по-висок;
[8] а предимството на страната изцяло е царят, който се грижи за страната.
[9] Който обича сребро, на сребро няма да се насити, и кой го обича богатство, той няма полза от това. И това е суета!
[10] Увеличава се имотът – увеличават се и потребителите му: и каква облага за притежателя му нима само да гледа с очите си?
[11] Сладък е сънят за оногова, който се труди, – ял той малко или много; ала преяждането не дава на богатия да заспи.
[12] Има един мъчителен недъг, който съм видял под слънцето: богатство, пазено от притежателя му за негова вреда.
[13] А това богатство загива от злочести случки: роди му се син, и нищо няма в ръцете му.
[14] Както е излязъл гол из майчината си утроба, такъв си той отива, какъвто е дошъл; и нищо не ще вземе от труда си, що би могъл в ръка да понесе.
[15] И това е тежък недъг: какъвто е дошъл, такъв си и отива. Каква, прочее, за него полза, като се е трудил на вятър?
[16] А той през цял живот ял на тъмно, много дразнен, огорчаван и ядосван.
[17] Ето още какво намерих добро и приятно: да ядеш и да пиеш и да се наслаждаваш с доброто на всичките си трудове, с каквито се трудиш под слънцето през всички дни на живота си, които ти е дал Бог; защото това е твой дял.
[18] И ако на някой човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да се ползува от тях, да взима своя дял и да се наслаждава от трудовете си, – това е Божий дар.
[19] Няма дълго време да помни той дните на живота си; затова Бог го и възнаграждава със сърдечна радост.