[1] Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
[2] време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
[3] време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш;
[4] време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
[5] време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки;
[6] време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш;
[7] време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш;
[8] време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
[9] Каква полза има работещият от онова, над което се труди?
[10] Видях тая грижа, що Бог е дал на синовете човешки, за да се упражняват в това.
[11] Всичко Той е направил да бъде хубаво в свое време, и вложил вечността в сърцето им, макар човек да не постига от начало до край делата, които Бог върши.
[12] Познах, че за тях няма нищо по-добро, освен да се веселят и да правят добро през живота си.
[13] И ако някой човек яде и пие, и вижда доброто във всеки свой труд, това е дар Божий,
[14] Познах, че всичко, що прави Господ, пребъдва довека; към това няма какво да се прибавя, от това няма какво да се отнима; и Бог върши тъй, че да благоговеят пред лицето Му.
[15] Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, – и Бог ще повика назад миналото.
[16] И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за правда, а там – неправда.
[17] И казах в сърце си: праведния и нечестивия Бог ще съди, понеже времето за всяко нещо и съдът за всяко дело е там.
[18] Казах в сърце си за синовете човешки – да ги изпита Бог, и да видят, че те сами по себе си са животни,
[19] защото съдбата на синовете човешки и съдбата на животните е съдба една: както умират едните, тъй умират и другите, и едно е диханието у всички, и човек няма предимство пред добитъка, понеже – всичко е суета!
[20] Всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръст, и всичко ще се върне в пръстта.
[21] Кой знае: духът на синовете човешки възлиза ли нагоре, и духът на животните слиза ли надолу, в земята?
[22] И тъй, аз видях, че няма нищо по-добро, освен човек да се наслаждава с делата си, понеже това е негов дял; защото, кой ще го доведе отпосле да погледа това, което ще бъде след него?