Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 1:33

[1] Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.

[2] Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.

[3] Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.

[4] Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.

[5] Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.

[6] Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.

[7] Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.

[8] Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!

[9] Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.

[10] Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.

Книга на Еклисиаста или Проповедника — Chapters