[1] Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.
[2] Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия – наляво.
[3] По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.
[4] Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.
[5] Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:
[6] невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.
[7] Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.
[8] Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.
[9] Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.
[10] Ако се притъпи брадвата, и ако острието ѝ не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.
[11] Ако змия ухапе преди обайването ѝ, то за обайника няма полза.
[12] Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;
[13] първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му – безумие.
[14] Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?
[15] Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.
[16] Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!
[17] Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!
[18] От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.
[19] Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.
[20] Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.