[1] Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето; и ето, сълзите на угнетените, а утешител нямат: силата е в ръцете на потисниците им, а те утешител нямат.
[2] И казах: блазе на мъртвите, умрели отдавна, повече, отколкото на живите, които живеят досега;
[3] а по-блажен от едните и другите е онзи, който не е още съществувал, който не е видял лошите работи, що се вършат под слънцето.
[4] Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между човеците взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.
[5] Глупавият седи с кръстосани ръце и гризе плътта си.
[6] По-добре кривачка с покой, нежели шепа с труд и душевна мъка.
[7] Обърнах се и видях друга суета под слънцето:
[8] човек самотен, другиго си няма; няма ни син, ни брат, а пък на всичките му трудове край няма, и очите му се не насищат на богатство. „За кого ли пък – казва той – се трудя и лишавам от блага душата си?“ – И това е суета и нехубава работа.
[9] По-добре двама, нежели един, понеже имат добра награда за труда си.
[10] Защото, ако падне единият, другият ще подигне другаря си. Но горко на един, кога падне, а няма другиго, който да го подигне.
[11] Също, кога лежат двама, топло им е; а един – как ще се сгрее?
[12] И ако някой вземе да надвива на единия, то двамата ще устоят насреща му; и конец, на три осукан, не ще се скъса скоро.
[13] По-добре беден, но умен момък, нежели стар, ала неразумен цар, който не умее да приема съвети;
[14] защото оня ще излезе от тъмница на царство, макар че се е родил беден в царството си.
[15] Видях всички живи, които ходят под слънцето, с тогова, другия момък, който ще заеме мястото на оногова.
[16] Брой нямаше всичкият оня народ, който беше пред него, макар отсетнешните не ще му се радват. И това е суета и гонене на вятър!
[17] Пази ногата си, кога отиваш в Божия дом, и бъди готов повече да слушаш, нежели да гледаш, как безумни принасят жертви; защото те не мислят, че вършат лошо.