[1] Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.
[2] Аз 'те съветвам' да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.
[3] Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска,
[4] Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?
[5] Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, 'че има' и време и съдба 'за непокорството'.
[6] Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,
[7] Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?
[8] Няма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.
[9] Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, 'Че има' време, когато човек властвува над човека за негова повреда.
[10] При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.
[11] Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.
[12] Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;
[13] А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, 'които ще бъдат' като сянка, Защото той не се бои пред Бога.
[14] Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.
[15] Затова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През 'всичките дни' на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
[16] Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,
[17] Тогава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;