[1] Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
[2] Затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
[3] А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
[4] Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него на човека завижда ближния му. И това е суета и гонене на вятър.
[5] Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
[6] И 'казва': По-добре 'една' пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и гонене на вятър.
[7] Тогава изново видях 'само' суета под слънцето.
[8] Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство, И 'той не дума': За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
[9] По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
[10] Защото, ако паднат, единият ще дигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го дигне.
[11] И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли 'сам'?
[12] И ако някой надвие на един, който е сам, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
[13] По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
[14] Защото 'единият' излиза из тъмницата за да царува, А 'другият', и цар да се е родил, става сиромах.
[15] Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
[16] Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.