[1] 'Добро' име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта 'повече' от деня на раждането.
[2] По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
[3] По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
[4] Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
[5] По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;
[6] Защото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
[7] Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
[8] По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.
[9] Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.
[10] Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
[11] Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
[12] Защото, 'не само че' мъдростта е защита 'както' и парите 'са' защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
[13] Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
[14] Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
[15] Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.
[16] Не ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
[17] Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
[18] Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете.
[19] Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
[20] Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
[21] И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
[22] Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
[23] Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но 'мъдростта' се отдалечи от мене.
[24] Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
[25] Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
[26] И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.
[27] Виж, това намерих, казва проповедникът, 'Като изпитвах' нещата едно по едно, за да намеря причината;
[28] (И душата ми още го изследва, но не съм 'го' намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова 'жени' не намерих.
[29] Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.