[1] Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
[2] Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
[3] Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
[4] Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
[5] Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
[6] Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
[7] Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
[8] Време за обичане и време за мразене; Време за война, и време за мир.
[9] Каква полза за онзи, който работи От онова, в което се труди той?
[10] Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
[11] Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
[12] Познах, че няма 'друго' по-добро за тях, Освен да се весели 'всеки', и да благоденствува през живота си;
[13] И още всеки човек да яде и да пие И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
[14] Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил 'това', за да се боят 'човеците от' Него.
[15] Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
[16] Видях още под слънцето Мястото на съда, 'а' там беззаконието, - И мястото на правдата, 'а' там неправдата.
[17] Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време 'у Него' за всяко нещо и за всяко дело.
[18] Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са 'като' животни.
[19] Защото каквото постига човешките чада Постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
[20] Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
[21] Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?
[22] Видях, прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне 'надире' за да види Онова, което ще бъде подир него?