[1] Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.
[2] Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползува тя?
[3] Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.
[4] Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;
[5] Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;
[6] Направих си водоеми, за да поя от тях Насаденият с дървета лес;
[7] Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още добитък и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
[8] Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.
[9] Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.
[10] И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.
[11] Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И труда в който бях се трудил; И, ето всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
[12] И обърнах се да разгледам Мъдростта, и лудостта, и безумието, Защото що 'може да стори' човек, който е дошъл подир царя Относно това, което е вече сторено?
[13] Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието, Както светлината превъзхожда тъмнината.
[14] На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.
[15] Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо, прочее, бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.
[16] Защото както на безумния така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.
[17] Затова намразих живота, Защото тежки ми 'се видяха' делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
[18] Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
[19] И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властвува над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
[20] Затова аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
[21] Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание и със сполука; Но пак той ще остави' всичко' за дял на едного, Който не е участвувал в труда му. И това е суета и голямо зло.
[22] Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от грижата на сърцето му, За което се изморява под слънцето?
[23] Понеже всичките му дни са 'само' печал, И трудовете му скръб; И още и нощем сърцето му не си почива. И това е суета.
[24] Няма по-добро за човека освен да яде и да пие. И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
[25] Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?
[26] Понеже 'Бог' дава на угодния Нему човек Мъдрост, и знание, и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде 'всичко' на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.