[1] Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
[2] Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
[3] Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му 'да' не се насити с благо, И още той не приема 'прилично' погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
[4] Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;
[5] При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало 'нищо', - По-добре е на него, отколкото на онзи.
[6] Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?
[7] Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
[8] Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво 'предимство' има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
[9] По-добре е да гледаш' нещо' с очите 'си', Отколкото да блуждаеш с желанието' си'. И това е суета и гонене на вятър.
[10] Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, 'чието име' е Човек, Не може да се състезава с по-силния от него.
[11] Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?
[12] Защото кой знае кое 'е' добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?