[1] В същия ден, когато четяха от Мойсеевата книга на глас пред народа, откриха в нея, че амонци и моавци не трябва никога да влизат в Божието общество,
[2] защото те не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословия.
[3] И като чуха този закон, те отлъчиха всички чужденци, смесени с израилския народ.
[4] Но преди това свещеник Елиашив, отговорен за помещенията в храма, беше предоставил на своя роднина Товия
[5] една голяма стая. Преди там слагаха хлебния принос, ливана, съдовете и десятъка от житото, виното и елея, определени за левитите, певците и стражите на портите, както и приносите за свещениците.
[6] Но когато се е случило всичко това, аз не бях в Йерусалим, защото през тридесет и втората година от управлението на вавилонския цар Артаксеркс бях отишъл при царя и не след дълго време измолих позволение да се върна.
[7] Когато се върнах в Йерусалим и научих за злото, извършено от Елиашив, след като беше построил стая на Товия в двора на Божия дом,
[8] стана ми много неприятно. Затова изхвърлих цялата покъщнина на Товия навън от стаята
[9] и заповядох да изхвърлят от това помещение всичко и отново да внесат там съдовете на Божия дом, хлебния принос и ливана.
[10] Научих още, че на левитите не са давани дяловете и поради това левитите и певците, които участваха в богослужението, се разбягали всеки по нивите си.
[11] Затова попитах с укор предводителите: „Защо Божият храм е изоставен?“ След това отново събрах левитите и певците и ги поставих по местата им.
[12] И всички юдеи започнаха да принасят десятък от жито, вино и елей в складовете.
[13] Надзора на складовете предоставих на свещеника Шелемия, книжника Садок и левита Федая, а помощник им беше Ханан, синът на Закхур, Матаниевия син. Те изглеждаха благонадеждни и на тях беше поверено раздаването на дялове за техните събратя.
[14] Помни ме, Боже мой, затова и не заличавай добрините, които сторих за дома на своя Бог и за богослуженията при него!
[15] В онези дни видях някои в Юдея да тъпчат грозде в линове, да возят снопи, да товарят магарета с вино, грозде, смокини и всякакъв товар и да го откарват в Йерусалим в съботен ден и ги предупредих още тогава, когато продаваха храните си.
[16] В Юдея имаше и жители на Тир, които докарваха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдеите в Йерусалим.
[17] Тогава отправих укор към юдейските предводители и ги попитах: „Защо вършите това зло и осквернявате съботния ден?
[18] Нали така постъпваха и предците ви, поради което Бог изпрати всичкото това зло върху нас и върху този град? А вие сега осквернявате съботата и разпалвате гнева Му против Израил.“
[19] Затова наредих, когато срещу събота започне да се свечерява над градските порти в Йерусалим, вратите да се затварят. Наредих още те да не се отварят, докато съботата не отмине. А при портите поставих свои служители, така че никакъв товар да не преминава в съботен ден.
[20] Така търговците и продавачите на всякакви стоки прекарваха нощ или две извън Йерусалим.
[21] Но аз ги предупредих и им казах: „Защо нощувате пред градските стени? Ако постъпите така още веднъж, ще наредя да ви арестуват.“ Оттогава те не идваха вече в събота.
[22] А на левитите заповядах да извършат над себе си очищение, преди да застанат на стража пред портите, за да пазят святостта на съботния ден. Помни ме и за това, Боже мой, и се смили над мене, защото е велика милостта Ти.
[23] В онези дни видях и юдеи, които си бяха взели за жени азотки, амонки и моавки.
[24] Половината от техните синове говореха азотски или езика на някои от другите народи, но не знаеха да говорят по юдейски.
[25] Затова ги изобличих, проклех ги, бих някои от тях, скубах им косите и ги накарах да се закълнат в Бога, че няма да дават дъщерите си на синовете им и няма да вземат дъщерите им за синовете си и за себе си.
[26] Нима така не съгреши и Соломон, царят на Израил? Такъв цар като него не е имало сред много народи. Той беше възлюбен от своя Бог и Бог го постави за цар над всички израилтяни. Но и него жените чужденки го доведоха до грях.
[27] Трябва ли да търпим и вие да извършите това голямо зло, да постъпвате нечестиво пред нашия Бог, като взимате за жени чужденки?
[28] Затова прогоних от владенията си и един от синовете на Йоад, сина на първосвещеника Елиашив, понеже беше зет на хоронеца Санавалат.
[29] Спомни за тях, Боже мой, защото те оскверниха свещенството и завета на свещениците и левитите!
[30] Така очистих народа от всичко чуждо и възстанових реда на богослуженията на свещениците и левитите, така че всеки да знае задълженията си.
[31] Погрижих се и за превоза на дърва в определено време, както и за приносите от първите плодове. Но Ти си спомни за мене, Боже мой, за мое добро!