[1] Разказ от Неемия, Ахалиевия син. През месец кислев, в двадесетата година, когато бях в престолния град Суза,
[2] един от моите братя, Ханани, дойде с няколко души от Юдея. Тогава ги попитах за оцелелите юдеи, които не отидоха в плен, както и за Йерусалим.
[3] Те ми отговориха: „Останалите, които не отидоха в плен, живеят там, в страната, в голяма неволя и унижение. Градските стени на Йерусалим са съборени, а портите му – изгорени от огън.“
[4] Като чух тези думи, седнах и заплаках. Обзет от скръб, няколко дни постих и се молих така:
[5] „Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който спазваш Завета и проявяваш милост към тези, които Те обичат и изпълняват Твоите заповеди.
[6] Отправи взор и изслушай молитвата на Своя служител, която отправям към Тебе за израилтяните, Твоите служители, ден и нощ, и се изповядвам за греховете им, с които съгрешихме пред Тебе – и аз, и бащиният ми дом.
[7] Много беззакония извършихме пред Тебе и не спазихме заповедите, наредбите и законите, които Ти даде на Своя служител Мойсей.
[8] Но спомни си, че Ти беше казал на Своя служител Мойсей: „Ако извършвате беззакония, ще ви разпръсна сред народите.
[9] Но ако се обърнете към Мене и спазвате Моите заповеди, и ги изпълнявате, дори да сте прогонени накрай света, и оттам ще ви прибера и ще ви заведа на мястото, което съм избрал, за да живее там името Ми.“
[10] А те са Твои слуги и Твой народ, който Ти си избавил с голямата Си сила и мощната Си ръка.
[11] Умолявам Те, Господи, изслушай молитвата на Своя служител и молитвите на Своите слуги, които с трепет благоговеят пред името Ти. Помогни сега на Своя служител, за да получи той благоволение пред царя“, защото аз бях виночерпец на царя.