[1] Това се случи по времето на Артаксеркс – царя, който управляваше сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия.
[2] След като се възкачи на престола си в двореца в столицата Суза, цар Артаксеркс
[3] по повод на третата година от своето царуване даде тържествено угощение на съветниците си и на князете на останалите народи. Там бяха и знатните персийци и мидийци, и управителите и първенците на областите.
[4] И в продължение на половин година той им показваше богатствата на своето царство, разкоша и величието си.
[5] А след като дните на празненството свършиха, царят устрои за всички други, които се намираха в Суза, седемдневно пиршество в градината на царския дворец.
[6] Там между стълбове от мрамор и алабастър висяха завеси от скъп лен и памук, закачени на ленена пурпурна връв със златни и сребърни куки. Върху мозаичен плочник от зелен камък, мрамор и седеф бяха поставени златни и сребърни дивани.
[7] Напитките се наливаха в златни чаши, които не си приличаха една с друга. Царят щедро раздаваше от любимото си вино.
[8] И всеки можеше да пие колкото и когато желае. Така бе пожелал царят и разпореди на прислугата си: всеки да прави това, което иска.
[9] По същото време царица Астин устрои пиршество за жените в самия дворец на цар Артаксеркс.
[10] На седмия ден от пиршеството, поразвеселен, царят нареди на Аман, Вазан, Тара, Варази, Затопа, Аватаз, Тарава – седемте евнуси, придворни на цар Артаксеркс,
[11] да въведат пред него царицата с корона на главата, за да покаже нейната хубост на управителите и на останалите гости. Тя наистина беше хубава жена.
[12] Но царица Астин отказа да изпълни заповедта му да дойде с царедворците. Това раздразни царя и го изпълни с гняв
[13] и той каза на съветниците си, които познаваха обичаите, защото царят се допитваше до онези, които познават закона и правдата.
[14] Аркесей, Сарсатей и Мализеар, управители на персите и мидийците, които се намираха близо до царя и заемаха най-високите длъжности след него, пристъпиха към него
[15] и му съобщиха как трябва да се постъпи според закона с царица Астин заради това, че не се е подчинила на заповедта на царя, която царедворците са ѝ предали.
[16] Тогава Мухей каза на царя и другите управители: „Царица Астин нанесе оскърбление не само на царя, но и на всички негови управители и служители от подчинените му области.
[17] Тази постъпка на царицата ще стане достояние на всички жени и те ще пренебрегнат съпрузите си и ще казват: „Цар Артаксеркс заповяда на царица Астин да дойде при него, но тя не пожела.“
[18] Сега и останалите съпруги на персийските и мидийските управители, като чуят какво е отвърнала тя на царя, ще дръзнат по същия начин да се отнасят с неуважение към своите съпрузи.
[19] Ако царят одобри, нека издаде ненарушима заповед, която да се впише в законите на Мидия и Персия: никога вече Астин да не се явява пред царя, а той да удостои за царица друга жена, по-достойна от нея.
[20] Нека заповедта, която царят постанови, да бъде разгласена навред в голямото му царство, така че всички жени, бедни и богати, да се отнасят с почитание към своите съпрузи.“
[21] Това предложение бе одобрено от царя и управителите му. Царят постъпи така, както го бе посъветвал Мухей.
[22] Разпрати заповед до всяка област на царството си, написана на съответния език: на всеки съпруг да се отдава почит в неговия дом.