[1] Поради всичко това ние съставяме писмено задължение за вярност, а над подписите ни стои печатът на предводителите, левитите и свещениците ни.“
[2] А тези, които вписаха имената си в подпечатания лист, бяха: областният управител Неемия, Хахалиевият син, и Седекия;
[3] следват: Серая, Азария, Йеремия,
[4] Пашхур, Амария, Малхия,
[5] Хатуш, Шевания, Мелух,
[6] Харим, Меремот, Овадия,
[7] Даниил, Гинетон, Варух,
[8] Мешулам, Авия, Миямин,
[9] Маазия, Вилгай, Шемая; това бяха свещениците.
[10] Левитите: Иисус, Азаниевият син, Бинуй от потомците на Хенадад и Кадмиил;
[11] техните родственици: Шевания, Ходия, Клита, Фелая, Ханан,
[12] Миха, Рехов, Хашавия,
[13] Закхур, Шеревия, Шевания,
[14] Ходия, Ваний, Венинуй.
[15] Предводителите на народа: Парош, Пахат-Моав, Елам, Зату, Вания,
[16] Вуний, Азгад, Бевай,
[17] Адония, Бигвай, Адин,
[18] Атер, Езокия, Акур,
[19] Ходия, Хашум, Бецай,
[20] Хариф, Анатот, Невай,
[21] Магпиаш, Мешулам, Хезир,
[22] Мешезавел, Садок, Ядуй,
[23] Фелатия, Ханан, Аная,
[24] Осия, Ханания, Хашув,
[25] Лохеш, Пилха, Шовек,
[26] Рехум, Хашовна, Маасея,
[27] Ахия, Ханан, Анан,
[28] Малух, Харим, Ваана.
[29] Към тях се присъедини и останалият народ – свещеници, левити, стражи на портите, храмови прислужници, както и всички, които се бяха отделили от чуждите племена в страната към Божия закон, заедно с жените си, синовете и дъщерите си, всички, които бяха достигнали съзнателна възраст.
[30] Те се присъединиха към знатните си събратя и под клетва за проклятие се задължиха да живеят по Божия закон, даден чрез Божия служител Мойсей, както и да спазват и изпълняват всички заповеди на Господа, нашия Бог, Неговите повели и разпоредби.
[31] Заклеха се още: „Да не даваме дъщерите си на чужди народи и да не вземаме дъщерите им за синовете си;
[32] и ако чужди народи докарат стока и храни за продан в събота, да не купуваме от тях в събота или в някой от святите дни. На всяка седма година да не обработваме земята и да опрощаваме всички дългове.
[33] Наложихме си също като наредба да предоставяме по една трета сикла на година за богослуженията в дома на нашия Бог,
[34] за хлябовете на предложението, за постоянния хлебен принос, за постоянните всеизгаряния, за стълбите, за новолунията, за празниците, за свещените вещи, за жертвите за грях, принасяни от израилтяните, и за всичко, което се извършва в храма на нашия Бог.
[35] Ние – свещениците, левитите и народът, ще хвърлим жребий за доставянето на дърво от всеки род ежегодно в определеното време в дома на нашия Бог, за да горят върху жертвеника на Господа, нашия Бог, както е писано в Закона.
[36] Задължихме се да принасяме всяка година първите плодове от нивите си и от всяко плодно дърво
[37] и да довеждаме в дома на нашия Бог при свещениците, които служат там, първородните от синовете и добитъка си, както е писано в закона – първородните от своя едър и дребен добитък;
[38] да даваме на свещениците в складовете на дома на нашия Бог първото тесто от житото ни и нашите приноси, плодове от всяко дърво, вино и елей, а на левитите – десятък от всички градове, където обработваме земята.
[39] Когато левитите събират десятък, да присъства свещеник, Ааронов потомък, а левитите да откарват десятък от десятъците в дома на нашия Бог, в помещенията на съкровищницата.
[40] На тези места израилтяните и левитите трябва да оставят приносите от жито, вино и елей. Там са и свещените съдове, свещениците, които служат, стражите при портите и певците. Затова ние няма да изоставим храма на нашия Бог.“