[1] Угодно бе на Дария да постави над царството сто и двайсет сатрапа, за да бъдат в цялото царство,
[2] а над тях трима князе, – един от които беше Даниил, – за да дават сатрапите тям сметка, и да не бъде царят никак претоварен.
[3] Даниил надминаваше другите князе и сатрапи, защото в него имаше висок дух, и царят кроеше вече да го постави над цялото царство.
[4] Тогава князете и сатрапите затърсиха предлог да обвинят Даниила по управлението на царството, ала никакъв предлог, ни погрешка не можаха да намерят, защото той беше верен, и никаква погрешка или вина не се намираше в него.
[5] И тия люде казаха: „ние не ще намерим предлог против Даниила, ако го не намерим против него в закона на неговия Бог“.
[6] Тогава тия князе и сатрапи отидоха при царя и му казаха тъй: „цар Дарие, жив да си вовеки!
[7] Всички князе на царството, наместници, сатрапи, съветници и военачалници се съгласиха помежду си, да се издаде царска наредба и да излезе заповед: който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, него да хвърлят в лъвовата яма.
[8] И тъй, утвърди, царю, това решение и подпиши повелята, за да бъде неизменна, като закон мидийски и персийски, и да не бъде нарушена“.
[9] Цар Дарий подписа решението и заповедта.
[10] А Даниил, като узна, че е подписана такава повеля, отиде у дома си. Прозорците на горницата му бяха отворени към Иерусалим, и той три пъти на ден прекланяше колене и се молеше на своя Бог и Го славословеше, както това си вършеше и понапред.
[11] Тогава тия люде издебнаха и намериха Даниила, че се моли и че проси милост пред своя Бог;
[12] после отидоха и казаха на царя за царската заповед: „нали ти подписа повеля, че всеки човек, който през трийсет дена се моли на кой и да било бог или човек, освен на тебе, царю, да бъде хвърлен в лъвовата яма?“ Царят отговори и рече: „тая дума е твърда, както законът на мидяни и перси, който не допуска изменения“.
[13] Тогава те отговориха и казаха на царя: „Даниил, който е от пленените синове на Иудея, не обръща внимание ни на тебе, царю, ни на повелята, която си подписал, но три пъти на ден се моли със свои молитви“.
[14] Царят, като чу това, много се наскърби и тури на сърце да спаси Даниила и дори до заник-слънце твърде залягаше да го избави.
[15] Но ония люде дойдоха при царя и му казаха: „знай, царю, че по закона на мидяни и перси никое решение или заповед, утвърдена от царя, не може да бъде изменена“.
[16] Тогава царят заповяда, и доведоха Даниила и го хвърлиха в лъвовата яма; при това царят каза на Даниила: „твоят Бог, Комуто неизменно служиш, Той ще те избави!“
[17] И донесоха камък, та сложиха върху отвора на ямата, и царят го запечата със своя пръстен и с пръстена на велможите си, за да се не промени нищо в разпоредбата за Даниила.
[18] След това царят отиде в двореца си, легна да спи без вечеря и дори не поръча да му донесат храна, и сънят бягаше от него.
[19] А на сутринта царят стана взори и бързо се упъти към лъвовата яма;
[20] и, като приближи до ямата, с жален глас извика Даниила и му рече: „Данииле, рабе на Бога Живий! Твоят Бог, Комуто неизменно служиш, можа ли да те избави от лъвовете?“
[21] Тогава Даниил отговори на царя: „царю, жив да си вовеки!
[22] Моят Бог проводи Своя Ангел и затвори устата на лъвовете, и те ме не повредиха, защото аз излязох пред Него чист, па и пред тебе, царю, не съм извършил престъпление“.
[23] Тогава царят твърде много се зарадва за Даниила и заповяда да го извадят из ямата; и извадиха Даниила из ямата, и никаква повреда не се намери по него, защото той вярваше в своя Бог.
[24] Царят заповяда, и доведоха ония люде, които обвиняваха Даниила, та ги хвърлиха в лъвовата яма, както тях самите, тъй и децата им и жените им; и още не стигнали дъното на ямата, лъвовете ги сграбиха и строшиха всичките им кости.
[25] След това цар Дарий написа на всички народи, племена и езици, които живеят по цяла земя: „мирът да ви се умножи!
[26] От мене се повеля издава, във всяка област на царството ми да треперят и да благоговеят пред Данииловия Бог, защото Той е Бог жив и вечно живеещ, и Неговото царство е нескрушимо, и Неговото владичество е безкрайно.
[27] Той избавя и спасява, върши чудеса и личби по небе и земя; Той избави Даниила от силата на лъвовете“.
[28] Тъй Даниил преуспяваше и в царуването на Дария, и в царуването на Кира Персийски.