[1] Във Вавилон живееше мъж, на име Иоаким.
[2] И взе си той жена, на име Сусана, дъщеря на Хелкия, много хубава и богобоязлива.
[3] Родителите ѝ бяха праведни и научиха дъщеря си на закона Моисеев.
[4] Иоаким беше много богат и имаше градина близо до къщата си; и при него се събираха иудеите, защото той беше най-почтен от всички.
[5] В онова време поставени бяха двама старци измежду народа за съдии, за които Господ бе казал, че беззаконието е излязло из Вавилон от старейшините-съдии, които бяха уж управници на народа.
[6] Те постоянно биваха в дома Иоакимов, и при тях отиваха всички, които имаха спорни дела.
[7] Когато народът се разотиваше по пладне, Сусана влизаше в мъжовата си градина за разходка.
[8] И виждаха я двамата старейшини всеки ден да дохожда и да се разхожда, и в тях се породи похот към нея,
[9] и извратиха ума си и отклониха очи те си, да не гледат на небето и да си не спомнят за праведните съдби.
[10] Те и двамата бидоха наранени от похот към нея, но не откриваха един другиму болката си,
[11] защото се срамуваха да открият пожеланието си, че искат да се съединят с нея.
[12] И те прилежно вардеха всеки ден, да я видят, и си казваха един другиму:
[13] „да си вървим, защото е време за обед“, – и, като излезеха, разделяха се един от друг;
[14] но, кога се върнеха, идваха на това същото място и, като се запитваха един други за причината на това, най-после, признаха се в похотта си и тогава заедно назначиха време, кога биха могли да я намерят сама.
[15] И ето, когато очакваха сгодния ден, Сусана влезе, както вчера и завчера, само с две слугини и пожела да се окъпе в градината, понеже беше горещо.
[16] А там нямаше никого, освен двамата старейшини, които се бяха потулили и я вардеха.
[17] И каза тя на слугините: „донесете ми масло и сапун и затворете градинските врата, за да се окъпя“.
[18] Те тъй и сториха, както тя каза: затвориха градинските врата и излязоха през страничните врата, за да донесат, което им бе заповядано, и не видяха старейшините, понеже тия се бяха потулили.
[19] И ето, когато слугините излязоха, станаха двамата старейшини, припнаха към нея и казаха:
[20] „ето, градинските врата са затворени, и никой ни не види, и ние имаме похот към тебе, затова съгласи се с нас и прекарай с нас.
[21] Ако ли не, ще свидетелствуваме против тебе, че с тебе беше един момък, и затова ти отпрати слугините си“.
[22] Тогава застена Сусана и каза: „натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене; ако ли не сторя, няма да избегна из ръцете ви.
[23] За мене е по-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа“.
[24] И завика Сусана с висок глас; завикаха също и двамата старейшини против нея,
[25] а единият припна и отвори градинските врата.
[26] И когато намиращите се вкъщи чуха вика в градината, втурнаха се през страничните врата, за да видят, какво се е случило с нея.
[27] Когато старейшините казаха думите си, слугите ѝ се извънмерно засрамиха, защото никога нищо такова не бе говорено за Сусана.
[28] И ето, на другия ден, когато се бе събрал народ при Иоакима, нейния мъж, дойдоха и двамата старейшини, пълни с беззаконен умисъл против Сусана, за да я предадат на смърт.
[29] И казаха те пред народа: „проводете за Сусана, Хелкиева дъщеря, жена на Иоакима“, – и проводиха.
[30] Дойде тя и родителите ѝ, децата ѝ и всичките ѝ сродници.
[31] Сусана беше много нежна и хубава на лице.
[32] А ония беззаконници заповядаха да ѝ открият лицето, защото беше покрито, за да се наситят на хубостта ѝ.
[33] Сродниците ѝ пък и всички, които я гледаха, плачеха.
[34] А двамата старейшини, като станаха сред народа, сложиха ръце върху главата ѝ.
[35] Тя пък насълзена гледаше към небето, защото сърцето ѝ се уповаваше на Господа.
[36] И казаха старейшините: „когато ходехме из градината сами, тя влезе с две слугини, затвори градинските врата и отпрати слугините;
[37] и дойде при нея един момък, който се криеше там, и легна с нея.
[38] Ние, като се намирахме на ъгъла на градината и като видяхме такова беззаконие, припнахме към тях
[39] и видяхме ги да се съединяват. Оногова не можахме да задържим, защото беше по-силен от нас и, като отвори вратата, изскочи,
[40] но тая хванахме и разпитвахме: кой беше тоя момък? ала тя не иска да ни обади. По това ние свидетелствуваме“.
[41] И събранието им повярва, като на старейшини народни и на съдии, и я осъдиха на смърт.
[42] Викна Сусана с висок глас и каза: „Боже Вечний, Който виждаш съкровеното и Който знаеш всичко преди неговото битие!
[43] Ти знаеш, че те лъжливо свидетелствуваха против мене, и ето, аз умирам, без да съм извършила нещо, което тия люде злобно измислиха против мене“.
[44] И чу Господ гласа ѝ,
[45] и, когато я водеха на смърт, Бог възбуди светия дух на младия момък Даниила,
[46] и завика той с висок глас: „чист съм от кръвта ѝ!“
[47] Тогава се обърна към него целият народ и каза: „каква е тая дума, която ти изрече?“
[48] Тогава той застана сред тях и каза: „толкоз ли сте неразумни, синове Израилеви, че, без да изследвате и без да узнаете истината, осъдихте дъщеря Израилева?
[49] Върнете се в съда, защото тия лъжливо свидетелствуваха против нея“.
[50] И веднага целият народ се върна, и стареите му казаха: „седни сред нас и ни обади, защото Бог на тебе даде старейшинството“.
[51] Тогава Даниил им каза: „отделете ги един от друг на раздалеч и аз ще ги разпитам“.
[52] А когато бяха отделени един от друг, той повика единия и му каза: „остарелий в зли дни! сега се показаха твоите грехове, които си правил по-преди,
[53] произвеждайки неправедни съдби, осъждайки невинни и оправдавайки виновни, когато Господ казва: невинен и прав не умъртвявай.
[54] И тъй, ако си видял тая, кажи, под кое дърво ги видя да се разговарят един с друг?“ Той каза: „под мастиковото“.
[55] Даниил рече: „наистина, излъга ти за главата си; защото ето, Ангел Божий, който е взел решение от Бога, ще те разсече наполовина“.
[56] Като го отстрани, заповяда да доведат другия и му каза: „семе Ханааново, а не Иудино! хубостта те бе прелъстила, и похотта развратила сърцето ти.
[57] Така постъпвахте с дъщерите Израилеви, и те от страх имаха общение с вас; но дъщерята на Иуда не понесе беззаконието ви.
[58] И тъй, кажи ми: под кое дърво ги ти завари да разговарят помежду си?“ Той отговори: „под зеления дъб“.
[59] Даниил му каза: „наистина, излъга и ти за главата си; защото Ангел Божий с меч чака, да те разсече наполовина, за да ви изтреби“.
[60] Тогава цялото събрание завика с висок глас и благословиха Бога, Който спасява надяващите се Нему,
[61] и се дигнаха против двамата старейшини, защото Даниил с техните уста ги изобличи, че те лъжливо свидетелствуваха;
[62] и постъпиха с тях тъй, както те бяха зло намислили против ближния, по закона Моисеев, и ги умъртвиха; и него ден биде спасена невинна кръв.
[63] А Хелкия и жена му прославиха Бога за дъщеря си Сусана с Иоакима, нейния мъж, и с всички сродници, защото не бе намерено в нея срамотно дело.
[64] И Даниил стана велик пред народа от тоя ден и после.