[1] И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата.
[2] И много от спещите в земния прах ще се събудят – едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама.
[3] И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда – като звездите, вовеки, за всякога.
[4] А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи“.
[5] Тогава аз, Даниил, погледнах, и ето, стоят двама други – един на отсамния бряг на реката, друг на отвъдния бряг на реката.
[6] Единият рече на мъжа с ленената дреха, който стоеше над речните води: „кога ще бъде краят на тия чудни случки?“
[7] И чух, как мъжът с ленената дреха, който се намираше над речните води, като дигна дясна и лява ръка към небето, закле се във вечно Живеещия, че всичко това ще се извърши към свършека на времето и времената и полувремето и след съвършеното сваляне силата на светия народ.
[8] Аз чух това, ала не разбрах, и затова попитах: „господарю мой, какво ще бъде подир това?“
[9] И той отговори: „иди си, Данииле: защото тия думи са скрити и запечатани до последното време.
[10] Мнозина ще се очистят, избелят и ще бъдат оплавени в изкушение; а нечестивите ще постъпят нечестиво, и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите ще разберат.
[11] От времето, когато се прекрати всекидневната жертва и се постави мерзостта на запустението, ще минат хиляда двеста и деветдесет дена.
[12] Блажен, който очаква и достигне хиляда триста трийсет и пет дена.
[13] А ти иди към своя край, и ще се успокоиш, и ще станеш да получиш жребия си в края на дните.“