[1] Синове на Рувима, първородния Израилев, – той беше първороден; но след като оскверни постелята на баща си, първенството му биде дадено на синовете на Иосифа, сина Израилев, с условие обаче, да се не пишат първородни;
[2] понеже Иуда беше най-силен между братята си, то и вождът от него излизаше, ала първенството беше пренесено на Иосифа, –
[3] синове на Рувима, първородния Израилев, бяха: Ханох, Фалу, Хецрон и Харми.
[4] Синове Иоилеви: Шемая, негов син; негов син Гог; негов син Шимей,
[5] негов син Миха, негов син Реаия, негов син Ваал,
[6] негов син Беера, когото асирийският цар Теглатфеласар отведе в плен. Той беше княз на рувимци.
[7] И братята му, според родовете им, според родословния им списък, бяха: Иеиел – главен, после Захария
[8] и Бела, син на Азаза, син на Шема, син Иоилев; той обитаваше в Ароер, до Нево и до Ваал-Меон;
[9] а към изток той обитаваше до входа в пустинята, която иде от река Ефрат, защото стадата им бяха многобройни в земята Галаадска.
[10] В дните на Саула те водеха война с агаряните, които паднаха от ръцете им, а те се настаниха в шатрите им по цялата източна страна Галаадска.
[11] Синовете Гадови живееха насреща им в земята Васанска, до Салха:
[12] във Васан главен беше Иоил, втори – Шафан, после Иаанай и Шафат.
[13] Братята им с челядите си бяха седем: Михаил, Мешулам, Шева, Иорай, Иаакан, Зия и Евер.
[14] Ето синовете на Авихаила, син на Хурия, син на Иароаха, син на Галаада, син на Михаила, син на Иешишая, син на Иахдо, син Бузов.
[15] Ахи, син на Авдиила, син Гуниев, беше глава на своя род.
[16] Те живееха в Галаад, във Васан и в подчинените нему градове и във всички околности на Сарон, до пределите им.
[17] Те всички бяха преброени в дните на иудейския цар Иоатама и в дните на израилския цар Иеровоама.
[18] Между потомците на Рувима и Гада и полуплемето Манасиево имаше войнствени люде, мъже, носещи щит и меч, стрелящи с лък и навикнали на битка, – четирийсет и четири хиляди седемстотин и шейсет души, които излизаха на война.
[19] Те воюваха с агаряните, с Иетура, Нафиша и Надава.
[20] И помощ им бе дадена против тях, и агаряните бидоха предадени в ръцете им с всичко, що имаха, защото във време на битката те призоваха Бога, и Той ги послуша, защото Нему се уповаваха.
[21] И взеха стадата им: петдесет хиляди камили, дребен добитък двеста и петдесет хиляди, осли две хиляди и сто хиляди човеци,
[22] защото убити паднаха много, тъй като битката беше от Бога. И живяха на тяхното място до преселението.
[23] Потомците от полуколяното Манасиево живееха в тая земя – от Васан до Ваал-Ермон и Сенир и до планина Ермон; и те бяха много.
[24] Ето техните отценачалници: Ефер, Иши, Елиил, Азриил, Иеремия, Ходавия и Иахдиил, мъже силни, мъже именити, глави на родовете си.
[25] Но когато съгрешиха против Бога на отците си и наченаха да ходят блудно след боговете на народите в оная земя, които Бог бе изгонил отпред лицето им,
[26] тогава Бог Израилев възбуди духа на асирийския цар Фула и духа на асирийския цар Теглатфеласара, и той изсели рувимци и гадовци и полуколяното Манасиево и ги отведе в Халах, Хавор и Ара и на река Гозан, – дето са и доднес.