Skip to content
Opens in a new window
Listen to this chapter • 5:07

[1] Ето и тия, които тъй също дойдоха при Давида в Секелаг, когато той още се криеше от Кисовия син Саула; те бяха от юнаците, които помагаха в битка,

[2] въоръжени с лък, хвърляха с дясна и лява ръка камъни и пущаха стрели с лък, бяха от братята Саулови, от Вениамина;

[3] главен беше Ахизер, след него Иоас, синове Шемаеви от Гива; Иезиел и Фелет, синове Азмаветови; Бераха и Иеху от Анатот;

[4] Ишмаия гаваонец, юнак от трийсетте и главатар на трийсетте; Иеремия, Иахазиил, Иоханан и Иозават от Гедера;

[5] Елузай, Иеримот, Веалия, Шемария, Сафатия харитиец;

[6] Елкана, Ишияху, Азариил, Иоезер и Иошавам, Кореевци;

[7] и Иоела и Зевадия, синове на Иерохама, от Гедор.

[8] При Давида в крепостта, в пустинята, дойдоха и от Гадовци мъже юнаци, войнствени, въоръжени с щит и копие; лицата им – лица лъвски, и те бързи като сърни в планините.

[9] Главен беше Езер, втори – Овадия, трети – Елиав,

[10] четвърти – Мишмана, пети – Иеремия,

[11] шести – Атай, седми – Елиел,

[12] осми – Иоханан, девети – Елзават,

[13] десети – Иеремия, единайсети Махбанай.

[14] Те, синове Гадови, бяха главатари във войската: най-малкият над сто души, а най-големият над хиляда.

[15] Те именно минаха през Иордан в първия месец, когато той излиза от бреговете си, и прогониха всички ония, които живееха в долините към изток и запад.

[16] Също и от синовете Вениаминови и Иудини дойдоха в крепостта при Давида.

[17] Давид излезе да ги посрещне и им рече: ако сте дошли с мир при мене, за да ми помагате, то аз и вие да имаме едно сърце; но ако идвате, за да ме предадете с коварство на враговете ми, когато няма в ръцете ми неправда, нека Бог на отците ни види и съди.

[18] И дух обгърна Амасия, главатаря над трийсетте, и той каза: мир на тебе, Давиде, мир и с тебе, сине Иесеев! мир на тебе, мир и на твоите помощници! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие и ги постави начело на войската.

[19] И от Манасиевото коляно преминаха някои към Давида, когато отиваше на война с филистимци против Саула. Ала Давид не помогна на филистимци, защото воеводите филистимски, след като се посъветваха, отпратиха го, казвайки: за наша беда той ще мине към своя господар Саула.

[20] Когато се връщаше в Секелаг, преминаха към него манасиевците: Аднах, Иозавад, Иедиаел, Михаил, Иозавад, Елиху и Цилтай, хилядници у манасиевци.

[21] Те помагаха на Давида против пълчищата, защото всички бяха мъже храбри и бяха началници на войската.

[22] Тъй всеки ден прииждаха към Давида на помощ дотолкова, че неговото опълчение стана голямо като опълчение Божие.

[23] Ето броят на главните във войската, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да му предадат царството Саулово, според словото Господне:

[24] Иудини синове, носещи щит и копие, имаше готови за война шест хиляди и осемстотин;

[25] от синовете Симеонови, мъже храбри, имаше във войската седем хиляди и сто;

[26] от синовете Левиеви – четири хиляди и шестстотин;

[27] дойде и Иодай, княз от Аароновия род, и с него три хиляди и седемстотин;

[28] и Садок, храбър юнак, и родът му двайсет и двама началници;

[29] от синовете Вениаминови, братя Саулови, дойдоха три хиляди; но още много от тях държаха със Сауловия дом;

[30] от синовете Ефремови – двайсет хиляди и осемстотин храбри юнаци, мъже именити в родовете си;

[31] от полуколяното Манасиево – осемнайсет хиляди, които бяха повикани поименно, за да идат да възцарят Давида;

[32] от синовете Исахарови дойдоха мъже разумни, които знаеха, кога какво трябва да върши Израил; те бяха двеста главни, и всичките им братя вървяха по думите им;

[33] от коляното Завулоново имаше готови за битка, въоръжени с всякакви военни оръжия, петдесет хиляди, в строй, единодушни;

[34] от коляното Нефталимово – хиляда воеводи и с тях трийсет и седем хиляди с щитове и копия;

[35] от коляното Даново – двайсет и осем хиляди и шестстотин, готови за война;

[36] от Асира – четирийсет хиляди войници, готови за битка;

[37] от отвъд Иордан, от коляното Рувимово и Гадово и от полуколяното Манасиево – сто и двайсет хиляди, с всякакво военно оръжие.

[38] Всички тия ратници, наредени в строй, дойдоха с пълно сърце в Хеврон, за да възцарят Давида над цял Израил. Па и всички други израилтяни бяха единодушни да възцарят Давида.

[39] И прекараха там при Давида три дни, ядоха и пиха, защото братята им бяха всичко приготвили за тях;

[40] па и които бяха по-близо до тях, дори до Исахарово, Завулоново и Нефталимово коляно, донасяха им на осли, камили, мулета и волове всичко за ядене: брашно, смокини, сухо грозде, вино и дървено масло, както и много едър и дребен добитък, понеже радост беше голяма за Израиля.

Първа книга Паралипоменон — Chapters