[1] Донесоха ковчега Божий и го поставиха сред скинията, която Давид бе направил за него, и принесоха Богу всесъжения и мирни жертви.
[2] Когато Давид свърши всесъженията и принасянето мирни жертви, благослови народа в име Господне,
[3] и раздаде на всички израилтяни, и на мъже и на жени, по един хляб, по един къс месо и по чаша вино.
[4] И постави той на служба пред ковчега Господен някои от левитите, за да славословят, благодарят и превъзнасят Господа, Бога Израилев:
[5] Асафа – за главен, втори след него Захария, Иеиела, Шемирамота, Иехиила, Мататия, Елиава, Ванея, Овед-Едома и Иеиела с псалтири и гусли, и Асафа – да свири на кимвали,
[6] а Ванея и Озиила, свещениците, – да тръбят постоянно пред ковчега на завета Божий.
[7] В оня ден Давид първи път даде псалом за славословие Господу чрез Асафа и братята му:
[8] славете Господа, прогласявайте името Му; разгласяйте делата Му между народите;
[9] пейте Му, свирете Му; разказвайте за всичките Му чудеса;
[10] хвалете се с Неговото свето име; да се весели сърцето на ония, които търсят Господа;
[11] потърсете Господа и силата Му, търсете непрестанно лицето Му,
[12] спомняйте си чудесата, които е извършил, личбите Му и съдбите от устата Му,
[13] вие, семе Израилево, раби Негови, синове Иаковови, избраници Негови!
[14] Той е Господ, Бог наш; Неговите съдби са по цялата земя.
[15] Помнете вечно завета Му, словото, което заповяда за хиляди родове,
[16] онова, което завеща на Авраама и в което се кле на Исаака,
[17] и което постави на Иакова за закон и на Израиля за вечен завет,
[18] думайки: на тебе ще дам земята Ханаанска, за ваш наследствен дял.
[19] Те тогава бяха малобройни, нищожни и пришълци в нея,
[20] и прехождаха от народ към народ и от едно царство към друг народ;
[21] но Той не позволи никому да ги обижда и изобличаваше за тях царете:
[22] не докосвайте се до Моите помазаници и не правете зло на Моите пророци.
[23] Пей Господу, цяла земьо, благовестете от ден на ден спасението Му.
[24] Разгласяйте всред езичниците славата Му, между всички народи чудесата Му,
[25] защото Господ е велик и многохвален, по-страшен от всички богове.
[26] Защото всички богове на народите са нищо, а Господ небесата сътвори.
[27] Слава и величие пред лицето Му, сила и радост в Неговото (свето) място.
[28] Въздайте Господу, племена народни, въздайте Господу слава и чест,
[29] въздайте Господу славата на името Му. Вземете дар, идете пред лицето Му, поклонете се Господу с благолепието на светинята Му.
[30] Трепери пред Него, цяла земьо, защото Той основа вселената, тя няма да се поклати.
[31] Да се веселят небесата, да тържествува земята, и да кажат между народите: Господ царува!
[32] Да ехти морето и всичко, що го напълня, да се радва полето и всичко, що е в него.
[33] Да ликуват заедно всички дървеса дъбравни пред лицето на Господа, защото Той иде земята да съди.
[34] Славете Господа, защото милостта Му е вовеки,
[35] и кажете: спаси ни, Боже, Спасителю наш! събери ни и ни избави от народите, да славим Твоето свето име и да се хвалим с Твоята слава!
[36] Благословен Господ, Бог Израилев, от века и до века! И целият народ каза: амин, алилуия!
[37] Давид остави там, пред ковчега на завета Господен, Асафа и братята му, за да служат пред ковчега постоянно, всеки ден,
[38] и Овед-Едома и братята му, шейсет и осем души; Овед-Едома, сина Идитунов, и Хоса – за вратари;
[39] а свещеник Садока и братята му свещеници остави пред Господнето жилище, що беше на висината в Гаваон,
[40] за да принасят всесъжения Господу върху всесъженния жертвеник постоянно сутрин и вечер, и за всичко, що е писано в закона на Господа, който Той е дал на Израиля;
[41] и с тях Емана и Идитуна и другите избраници, които бяха назначени поименно, за да славят Господа, защото милостта Му е вовеки.
[42] При тях Еман и Идитун славеха Бога, свирейки с тръби и кимвали и с разни свирала; а синовете Идитунови постави при вратата.
[43] И тръгна си целият народ, всеки у дома си; отиде си и Давид, за да благослови своя дом.