[1] И съгради си той палати в Давидовия град, приготви място за ковчега Божий и направи скиния за него.
[2] Тогава каза Давид: никой не бива да носи ковчега Божий, освен левитите, понеже тях избра Господ, за да носят ковчега на Бога и да Му служат вовеки.
[3] И събра Давид всички израилтяни в Иерусалим, за да внесат ковчега Господен на мястото му, което бе приготвил за него.
[4] Па свика Давид синовете Ааронови и левитите:
[5] от синовете Каатови, началника Уриила и братята му – сто и двайсет души;
[6] от синовете Мерариеви, началника Асаия и братята му – двеста и двайсет души;
[7] от синовете Гирсонови, началника Иоиля и братята му – сто и трийсет души;
[8] от синовете Елисафанови, началника Шемаия и братята му – двеста;
[9] от синовете Хевронови, началника Елиела и братята му – осемдесет;
[10] от синовете Узиилови, началника Аминадава и братята му – сто и дванайсет.
[11] И повика Давид свещениците: Садока и Авиатара, и левитите: Уриила, Асаия, Иоиля, Шемаия, Елиеела и Аминадава,
[12] и им каза: вие, началници на левитските родове, осветете си, вие и братята ви, и занесете ковчега на Господа, Бога Израилев, на мястото, което съм му приготвил;
[13] и защото попреди не вие вършехте това, Господ, Бог наш, ни порази, задето Го не търсихме, както трябваше.
[14] И осветиха се свещениците и левитите, за да носят ковчега на Господа, Бога Израилев.
[15] И синовете левитски понесоха ковчега Божий, както бе заповядал Моисей по словото Господне, на рамена, с върлини.
[16] Тогава Давид заповяда на левитските началници да поставят братята си певци със свирала – псалтири, гусли и кимвали, да възгласят нависоко радостен глас.
[17] Левитите поставиха Иоилевия син Емана, и от братята му – Верехиевия син Асафа, а от синовете Мерариеви, техни братя – Кушаиевия син Етана;
[18] и с тях братята им, второстепенни: Захария, Бена, Иаазиила, Шемирамота, Иехиила, Уния, Елиава, Ванея, Маасея, Мататия, Елифлеуя, Микнея и Овед-Едома и Иеиела, вратари.
[19] Еман, Асаф и Етан свиреха високо на медни кимвали,
[20] а Захария, Азиил, Шемирамот, Иехиил, Унии, Елиав, Маасея и Ванея – на псалтири, с тънък глас.
[21] А Мататия, Елифлуй, Микней, Овед-Едом, Иеиел и Азазия – на гусли, за да захващат.
[22] Хенания пък, началник левитски, беше учител по пение, защото беше изкусен по него.
[23] Верехия и Елкана бяха вратари при ковчега.
[24] Шевания, Иосафат, Натанаил, Амасай, Захария, Ванея и Елиезер, свещеници, тръбяха с тръби пред ковчега Божий. Овед Едом и Иехия бяха вратари при ковчега.
[25] Тъй Давид и старейшините Израилеви и хилядниците отидоха да пренесат ковчега на завета Господен от дома Овед-Едомов с веселие.
[26] И когато Бог помогна на левитите, които носеха ковчега на завета Господен, заклаха жертва седем телци и седем овена.
[27] Давид беше облечен с висонна одежда, а също и всички левити, които носеха ковчега, и певците, и Хенания, началник на свирачите и певците. Давид носеше и ленен ефод.
[28] Тъй цял Израил внасяше ковчега на завета с възклицания, при звукове от рог, тръби и кимвали, свирейки на псалтири и гусли.
[29] Когато ковчегът на завета Господен влизаше в Давидовия град, Мелхола, Саулова дъщеря, гледаше от прозореца и, като видя цар Давида да играе и да се весели, унизи го в сърцето си.