[1] След това умря Наас, цар амонитски, и вместо него се възцари син му.
[2] И Давид каза: ще покажа милост към Анона, Наасов син, заради доброто, що ми е сторил баща му. И Давид прати пратеници да го утешат за баща му. Давидовите слуги дойдоха в земята Амонитска при Анона, за да го утешат.
[3] Но амонитските князе казаха на Анона: нима мислиш, че от уважение към баща ти е пратил Давид при тебе утешители? Нима слугите му не са дошли при тебе да разузнаят и разгледат земята, та да я разорят?
[4] Тогава Анон хвана слугите Давидови и ги обръсна и подряза дрехите им на половина, до кръста, и ги отпрати.
[5] И те си отидоха. Като обадиха на Давида за тия човеци, той прати насреща им, понеже бяха твърде много обезобразени, да им кажат от царя: останете в Иерихон, докле ви порастат брадите, тогава се върнете.
[6] Когато амонитци видяха, че са станали омразни на Давида, тогава Анон и амонитци пратиха хиляда таланта сребро, да си наемат колесници и конници от Сирия Месопотамска, от Сирия Маахова и от Сува.
[7] И наеха си трийсет и две хиляди колесници и царя Мааха с народа му, които дойдоха и се разположиха на стан пред Медева. Събраха се и амонитци от градовете си и излязоха на война.
[8] Когато Давид чу за това, прати Иоава с цялата войска – юнаци.
[9] Амонитци излязоха и се наредиха за битка пред градските порти, а царете, които бяха дошли, – отделно в полето.
[10] Иоав, като видя, че му предстои сражение отпред и отзад, избра всички отбор войници у Израиля и ги нареди срещу сирийци.
[11] А останалата част от народа повери на брата си Авеса, да се наредят срещу амонитци.
[12] И каза: ако сирийци почнат да ме надделяват, ще ми помогнеш ти; ако пък амонитци земат да надделяват тебе аз ще ти помогна.
[13] Бъди мъжествен и да стоим твърдо за нашия народ и за градовете на напия Бог, и Господ нека стори, каквото Му е угодно.
[14] Влезе Иоав и людете, които бяха с него, в битка със сирийци, и те побягнаха от него.
[15] Амонитци пък, щом видяха, че сирийци бягат, побягнаха и те от брата му Авеса, и навлязоха в града. Тогава Иоав си отиде в Иерусалим.
[16] Сирийци, като видяха, че са победени от израилтяните, пратиха пратеници и изведоха сирийците, които бяха отвъд реката; предвождаше ги Совак, военачалник Адраазаров.
[17] Когато обадиха за това на Давида, той събра всички израилтяни, премина Иордан и, като дойде при тях, построи се насреща им. И влезе Давид в битка със сирийци, и те се удариха с него.
[18] И сирийци побягнаха от израилтяните, и Давид изтреби седем хиляди колесници на сирийци и четирийсет хиляди пешаци, а военачалника Совака уби.
[19] Като видяха слугите Адраазарови, че ги поразиха израилтяните, сключиха с Давида мир и му се подчиниха. И не искаха вече сирийци да помагат на амонитци.