[1] И видях, когато Агнето отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Дойди [и виж]!
[2] И видях, и ето бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи.
[3] И когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Дойди [и виж]!
[4] и излезе друг кон, червен; и на яздещия на него се даде да вдигне мира от земята, тъй щото 'човеците' да се избият един друг; и даде му се голяма сабя.
[5] И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Дойди [и виж]! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си.
[6] И чух 'нещо' като глас отсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай.
[7] И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Дойди [и виж]!
[8] И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше подире му; и даде им се власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.
[9] И когато отвори петия печат, видях под олтара душите на ония, които са били заклани за Божието слово 'и за свидетелството', което опазиха.
[10] И те викаха с висок глас, казвайки: До кога, Господарю свети и истинни, не ще съдиш и въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?
[11] И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни 'числото' и 'на' съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.
[12] И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище, и цялата луна стана като кръв;
[13] небесните звезди паднаха на земята, като 'когато' смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини;
[14] небето биде преместено като свитък, когато се свива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.
[15] И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и 'всеки' свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;
[16] и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето;
[17] Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?