[1] И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.
[2] И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.
[3] Вторият 'ангел' изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.
[4] Третият 'ангел' изля чашата си в реките и във водните извори; и 'водата им' стана кръв.
[5] И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;
[6] понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават 'това'.
[7] И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.
[8] Четвъртият 'ангел' изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.
[9] А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.
[10] Петият 'ангел' изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и 'човеците' хапеха езиците си от болки,
[11] и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.
[12] Шестият 'ангел' изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които 'идат' от изток.
[13] И видях 'да излизат' от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;
[14] защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.
[15] (Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).
[16] И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон.
[17] И седмият 'ангел' изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.
[18] И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.
[19] И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.
[20] И всеки остров побягна и планините не се намериха.
[21] И едър град, 'тежък' около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.