[1] След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.
[2] Начаса се намерих в 'изстъпление чрез' Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.
[3] И седналият приличаше на камък яспис и сардис; 'имаше' около престола и дъга, на глед като смарагд.
[4] И около престола имаше двадесет и четири престола, и 'видях, че' на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.
[5] И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.
[6] И пред престола 'имаше' като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.
[7] Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.
[8] И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.
[9] И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,
[10] двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:
[11] Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля 'всичко' е съществувало и е било създадено.