[1] И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, 'които са' последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.
[2] И видях 'нещо' като стъклено море, размесено с огън, и 'че' тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стояха при стъкленото море, държейки Божии арфи.
[3] И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.
[4] Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всичките народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.
[5] И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;
[6] и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси.
[7] И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.
[8] И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.