[1] И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.
[2] И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?
[3] И никой, нито на небето, нито на земята, 'нито под земята', не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.
[4] И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.
[5] Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, 'който е' Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да 'разпечата' нейните седем печата."
[6] И видях между престола и четирите живи същества между 'тях и' старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.
[7] И то дойде та взе 'книгата' из десницата на седящия на престола.
[8] И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.
[9] И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога 'човеци' от всяко племе, език, люде и народ
[10] и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.
[11] И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди):
[12] и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.
[13] И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето 'да бъде' благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.
[14] И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха.