[1] Събират се при 'Исуса' фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,
[2] и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с ръце нечисти, сиреч, немити.
[3] (Защото фарисеите и всички юдеи, държейки преданието на старейшините, не ядат ако не си умият ръцете до лактите;
[4] и 'когато се връщат' от пазар; не ядат ако се не умият. Има и много други неща, които са приели да държат, - измивания на чаши, шулета и медни съдове [и одрове]).
[5] И тъй, фарисеите и книжниците Го запитват: Защо не вървят Твоите ученици по преданието на старейшините, но ядат хляб с нечисти ръце?
[6] А той им рече: Добре е пророкувал Исаия за вас лицемерите, както е писано: "Тези люде Ме почитат с устните си, Но сърцето им отстои далеч от Мене.
[7] Обаче напразно Ме почитат Като преподават за поучения човешки заповеди".
[8] Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, [измивания на шулци и на чаши; и много други неща правите].
[9] И каза им: Хубаво! вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!
[10] Защото Моисей рече: "Почитай баща си и майка си" и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви".
[11] Но вие казвате: Ако рече човек на баща си или на майка си: Това мое 'имане', с което би могъл да си помогнеш, е курбан сиреч, подарено 'Богу, това прави разлика';
[12] вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.
[13] И тъй, осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали и вършите много такива неща подобни на това.
[14] И пак повика народа и каза им: Слушайте Ме всички и разбирайте.
[15] Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тия неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
[16] [Ако има някой уши да слуша, нека слуша].
[17] И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
[18] И каза им: Нима сте и вие тъй неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека от вън, не може да го оскверни?
[19] Защото не влиза в сърцето му, а в корема, и излиза в захода. ('Като каза това' той направи всички ястия чисти).
[20] Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
[21] Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
[22] прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
[23] Всички тия зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
[24] И като стана оттам, отиде в тирските и сидонските предели; и влезе в една къща, и не искаше да Го знае никой; но не можа да се укрие.
[25] А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
[26] (Жената бе елинка, родом сирофиникианка). И молеше Му се да изгони беса от дъщеря й.
[27] А 'Исус' й рече: Остави да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хляба на децата и да се даде на кученцата.
[28] А тя в отговор Му каза: Така Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите 'паднали' от децата.
[29] И рече й: За тая дума иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
[30] И като си отиде у дома, намери детето легнало на постелката, и бесът излязъл.
[31] И като излезе пак из тирските предели, дойде през Сидон към галилейското езеро, през сред декаполските предели.
[32] И довеждат при Него един глух и заекващ 'човек', и молят Му се да положи ръка на него.
[33] 'Исус', като го отведе от народа насаме, вложи пръстите Си в ушите му, и, като плюна, докосна се до езика му;
[34] и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, сиреч, Отвори се.
[35] И ушите му се отвориха, и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
[36] И заръча им никому да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
[37] защото се чудеха твърде много, и думаха: Всичко върши добре; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.