[1] И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.
[2] И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
[3] Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
[4] И когато сееше, някои 'зърна' паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:
[5] Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
[6] а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
[7] И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
[8] А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
[9] И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
[10] И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
[11] И каза им: На вас е дадено 'да познаете' тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;
[12] тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости [греха].
[13] И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?
[14] Сеячът сее словото.
[15] А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.
[16] Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;
[17] нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.
[18] Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;
[19] а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.
[20] А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.
[21] И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?
[22] Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало 'нещо' спотаено, освен за да излезе наяве.
[23] Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
[24] Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.
[25] Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.
[26] И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.
[27] и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.
[28] Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.
[29] А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.
[30] При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?
[31] То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;
[32] но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
[33] С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.
[34] А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
[35] И в същия ден, когато се свечери', Исус' им казва: Да минем на отвъдната страна.
[36] И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.
[37] И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.
[38] А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?
[39] И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.
[40] И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
[41] И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?