[1] И тъй минаха отвъд езерото в гадаринската страна.
[2] И като излезе от ладията, на часа Го срещна от гробищата човек с нечист дух.
[3] Той живееше в гробищата, и никой вече не можеше да го върже нито с верига;
[4] защото много пъти бяха го връзвали с окови и с вериги; но той бе разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
[5] И всякога, нощем и денем, в гробищата и по бърдата, той викаше и се изпосичаше с камъни.
[6] А като видя Исуса отдалеч, затече се и Му се поклони;
[7] и изкрещя със силен глас и рече: Какво имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
[8] (Защото му казваше: Излез от човека, душе нечисти).
[9] И 'Исус' го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
[10] И много Му се моли да не ги отпраща вън от страната.
[11] А там по бърдото пасеше голямо стадо свине.
[12] И 'бесовете' Му се молиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
[13] Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото', на брой' около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото, и се издавиха в езерото.
[14] А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха това в града и по селата. И 'жителите' дойдоха да видят какво е станало.
[15] И като дохождат при Исуса, виждат хванатия' по-преди' от бесове, в когото е бил легиона, че седи облечен и смислен; и убояха се.
[16] И ония, които бяха видели, разказваха им за станалото с хванатия от бесовете, и за свинете.
[17] И те почнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
[18] И когато влизаше в ладията, тоя, който бе 'по-напред' хванат от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
[19] Обаче Той не го допусна, но му каза: Иди си у дома при своите, и кажи им какви неща ти стори Господ и 'как' се смили за тебе.
[20] И 'човекът' тръгна и почна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус; и всички се чудеха.
[21] Когато Исус пак премина с ладията на отвъдната страна, събра се при Него голямо множество; и Той беше край езерото.
[22] И дохожда един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го вижда, пада пред нозете Му,
[23] и много Му се моли, казвайки: Малката ми дъщеря бере душа;' моля Ти' се да дойдеш и положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
[24] И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше подире Му, и хората Го притискаха.
[25] И една жена, която бе имала кръвотечение дванадесет години,
[26] и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле,
[27] като чу отзивите за Исуса, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
[28] Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
[29] И на часа пресекна кръвотечението й, и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
[30] И веднага Исус като усети в Себе Си, че излязла от Него сила, обърна се всред народа и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
[31] Учениците Му казаха: Ти виждаш, че народът Те притиска, и казваш ли: Кой се допря до Мене?
[32] Но Той се озърташе за да види тая, която бе сторила това.
[33] А жената уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
[34] А Той й рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир, и бъди здрава от болестта си.
[35] Докато Той още говореше, дохождат от 'къщата на' началника на синагогата и казват: Дъщеря ти умря; защо вече затрудняваш Учителя?
[36] А Исус, като дочу думата, която говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
[37] И никому не позволи да Го придружи, освен на Петра, Якова и Якововия брат Иоан.
[38] И като дохождат до къщата на началника на синагогата, Той вижда вълнение и 'мнозина', които плачеха и пищяха много.
[39] И като влезе, каза им: Защо правите вълнение и плачете? Детето не е умряло, а спи.
[40] А те Му се присмиваха. Но Той като изкара навън всичките, взема бащата и майката на детето, и ония, които бяха с Него, и влиза там гдето беше детето.
[41] И като хвана детето за ръка, каза му: Талита куми; което значи - Момиче, тебе казвам: Стани.
[42] И момичето веднага стана и ходеше, защото беше на дванадесет години. И внезапно те се смаяха твърде много.
[43] И много им заръча, никой да не узнае това; и заповяда да й дадат да яде.