[1] И когато се приближаваха към Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, изпраща двама от учениците Си и казва им:
[2] Идете в селото, което е на среща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е още възсядал; отвържете го и го докарайте.
[3] И ако някой ви рече: Защо правите това? Кажете: На Господа трябва; и веднага ще го прати тук.
[4] И тъй, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и отвързват го.
[5] И някои от стоящите там им казаха: Какво правите та отвързвате ослето?
[6] А те им казаха, както бе заръчал Исус; и оставиха ги.
[7] И докарват ослето при Исуса, и намятат на него дрехите си; и Той го възседна.
[8] И мнозина напостлаха дрехите си по пътя, а други - клони, като ги сечаха от нивите.
[9] И тия, които вървяха отпред и тия, които идеха изподире, викаха: Осанна! благословен, който иде в Господното име!
[10] Благословено градущето царство на баща ни Давида [което иде в Господното име]; осанна във висините.
[11] И влезе 'Исус' в Ерусалим, в храма, и, като разгледа всичко, понеже вече се бе свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
[12] А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
[13] И като видя отдалеч една разлистила се смоковница, дойде дано би намерил нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само едни листа, защото не беше време за смокини.
[14] И Той проговори, думайки й: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
[15] И дойдоха в Ерусалим; 'Исус' като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха, и ония, които купуваха в храма, и прекатури масите на среброменителите и столовете на ония, които продаваха гълъбите.
[16] И не позволяваше да пренесе някой какъвто и да било съд през храма.
[17] И поучаваше, казвайки им: Не е ли писано, "Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всичките народи"? а вие го направихте "разбойнически вертеп".
[18] И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха 'начин' как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
[19] А 'всякога' на мръкване Той излизаше вън от града.
[20] И тъй, като минаваха сутринта, видяха смоковницата, изсъхнала от корен.
[21] И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смоковницата, която ти прокле, изсъхнала.
[22] А Исус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
[23] Истина ви казвам: Който рече на тая планина: Дигни се и хвърли се в морето, и не се усъмни в сърцето си, но повярва, че онова, което казва, се сбъдва, ще му стане.
[24] Затова ви казвам: Всичко каквото поискате в молитва вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
[25] И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и Отец ви, Който е на небесата, вашите прегрешения.
[26] [Но ако вие не прощавате, то нито Отец ви, Който е на небесата, ще ви прости съгрешенията].
[27] И дохождат пак в Ерусалим; и когато ходеше в храма, идват при Него главните свещеници, книжниците и старейшините, и Му казват:
[28] С каква власт правиш това? или кой Ти е дал тая власт да правиш това?
[29] Исус им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
[30] Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците? Отговорете Ми.
[31] И те разискваха помежду си, думайки: Ако речем - От небето, ще каже - Тогава защо не го повярвахте?
[32] Но ако речем: От човеците, - бояха се от народа; защото всички искрено считаха Иоана за пророк.
[33] И тъй, в отговор на Исуса казаха: Не знаем. Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.