[1] И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.
[2] И във времето на 'плода' изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
[3] А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.
[4] Пак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.
[5] Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, 'от които' едни биха, а други убиха.
[6] Още един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше: Ще почетат сина ми.
[7] А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
[8] И тъй хванаха го и го убиха, и хвърлиха го вън от лозето.
[9] Какво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.
[10] Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
[11] От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
[12] И' първенците' искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.
[13] Тогава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.
[14] И те, като дойдоха казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
[15] Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един пеняз да го видя.
[16] И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.
[17] Исус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
[18] След това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:
[19] Учителю, Моисей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.
[20] Прочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.
[21] Взе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.
[22] И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.
[23] Във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? защото и седмината я имаха за жена.
[24] Исус им рече: Не за това ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията нито Божията сила?
[25] Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
[26] А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисея, 'на мястото', при къпината, как Бог му говори, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?
[27] Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
[28] А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?
[29] Исус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;
[30] и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".
[31] А ето втората [подобна на нея] 'заповед:' "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.
[32] И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че 'Бог' е един; и няма друг освен Него;
[33] и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
[34] Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
[35] И когато поучаваше в храма, Исус проговори, казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов син?
[36] Сам Давид каза чрез Светия Дух: - "Рече Господ на Моя Господ; Седи отдясно Ми, Докле положа враговете Ти за Твое подножие".
[37] Сам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
[38] И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и 'да приемат' поздравите по пазарите,
[39] и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
[40] тия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.
[41] И като седна 'Исус' срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.
[42] А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.
[43] И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;
[44] защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.