[1] Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат.
[2] Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш,
[3] ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор.
[4] И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре.
[5] И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята.
[6] На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря.
[7] И Фараон прати 'да видят', и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете.
[8] Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона;
[9] и 'пепелта' ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя.
[10] И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните.
[11] И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, 'както' и на всичките египтяни.
[12] Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея.
[13] След това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат.
[14] Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене.
[15] Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята,
[16] ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят.
[17] Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш?
[18] Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес.
[19] Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; 'защото' града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат.
[20] Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си;
[21] а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето.
[22] Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя.
[23] И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя.
[24] Така имаше град, и огън размесен с града, 'град' много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ.
[25] В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето.
[26] Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град.
[27] Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви.
[28] Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете.
[29] А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен.
[30] Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога.
[31] (Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе;
[32] но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни).
[33] И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята.
[34] Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му.
[35] Сърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.