[1] Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
[2] Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
[3] Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
[4] Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам.
[5] Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
[6] тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
[7] Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
[8] Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
[9] Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
[10] Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
[11] И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
[12] Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
[13] Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне.
[14] Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
[15] Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
[16] Който открадне човек и го продаде, или ако 'откраднатият' се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
[17] Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
[18] Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
[19] и ако 'последният' се привдигне и излиза 'макар' с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
[20] Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
[21] Обаче, ако 'удареният' поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
[22] Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, 'който я е ударил' непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
[23] Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
[24] око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
[25] изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
[26] Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
[27] И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
[28] Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
[29] Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
[30] Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
[31] Било че 'волът' е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят.
[32] Но ако волът убоде роб или робиня, 'стопанинът' нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
[33] Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
[34] притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
[35] Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
[36] Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.